Интернет порталът на Васил Лаков
Добре дошли в епицентъра

ПЪТЕШЕСТВИЯ ПО СВЕТА И У НАС

Верила 2005 [16.10.2005]
Една от няколкото провалени екскурзии тази година!

Статия във вестник "ЕХО" от 1 октомври 2005

50 деца от 6 до 15-годишна възраст от SOS Детско селище - с. Дрен тази година предприеха една прекрасна инициатива: маркираха нов туристически маршрут. Средствата за консумативи бяха отпуснати от SOS Детско селище - Дрен, а указателните табели бяха изработени от децата в работилницата на селището. Маршрутът започва от с. Дрен и завършва на връх Дренско пладнище - 1349 м.н.в. Той е най-високият в района на с.Дрен и един от първенците във Верила планина. От него се открива красива просторна гледка: на юг към Рила, на север към Витоша, а на запад към Осоговската и Конявската планини. На изток се вижда първенецът на Верила - Дебелец. Връх Дренско пладнище е известен сред местните хора и като "Станка Първанова", тъй като там е била убита партизанката от с. Кондофрей. Има още едно име, с което върхът е известен на туристите - Градище. Така фигурира и в някои географски карти.

Маркировката започва от SOS Детско селище в горния край на с. Дрен. Пътеката, означена с червена боя с две бели ивици отстрани. отначало се изкачва през полето над детското селище и влиза в близката борова гора. Следва стръмен черен път, който за около час води до бивш овчарски егрек. Сега той се ползва за заслон. След 10 минути пътеката стига до чешма с корито. Следва стръмно изкачване през букова гора до билото на планината. Там катеренето вече е доста по-лесно, върви се по черен път с малък наклон. Последният етап на изкачването до връх Дренско пладнище e по открития му западен склон. Целият маршрут е с времетраене около три часа и денивелация близо 900 м. От поляните се откриват красиви гледки към двата големи язовира в околността - "Дяково" (до Дупница) и "Долна Диканя". Самият връх представлява обширно плато с букова гора в западния край, където е паметникът на лобното място на Станка Първанова. Но това не е най-високото място. Триангулачната точка се намира в източния край, откъдето се открива обширна гледка към Рила.

Ако минете по новия маркиран маршрут във Верила ще видите, че и гледката от върха, и хубавите гори, поляни и панорами по пътя си струват усилието! От София за с. Дрен пътува микробусче за около час, което тръгва от автогара "Овча купел". Има и редовен превоз от гр. Радомир.

А какво се оказа...

Заинтригувани от горната статия и сравнително близкото разположение на обекта до София, решихме да се разходим до там. Пътят към граничният пункт Кулата, който трябваше да е завършен до началото на миналите вече летни олимпийски игри в Гърция, все още не беше пуснат в цялостна експлоатация. Все пак си личи, че е свършена много работа, но не е довършена, а е изминала повече от година след края на срока. По моя преценка няма скоро да е готов целия участък.

Намерихме отбивката за село Дрен от международния път, а скоро и селището. То се оказа голямо с хубави двуетажни къщи, и зеленина между тях. До тук всичко вървеше според описаното в статията. Пътеката обаче започва от гората, която се вижда в далечината и тръгва в ляво по черен път, който не е чак толкова стръмен. Времето за което стигнахме заслона беше 30 минути нормално ходене, а не час. Отначало маркировката не е добре поставена, а и на няколко места се отклоняваше друг път вдясно. Ние държахме винаги левия път, който се изкачваше максимално нагоре.

Когато стигнахмедо заслона вече валеше силно и сложихме дъждобраните. Тогава почувствах истинския дух на планината, спомняйки си екскурзията в Пирин, въпреки че днес, бяхме тръгнали с нагласата за лека разходка. С набирането на надморска височина се засилваше не само дъжда, но и мъглата се сгъстяваше, така че не се виждаше нищо наоколо освен близките дървета. След като излезнахме на билото, мъглата стана още по-гъста и нямаше никаква вероятност, да видим нещо от описаните в статията гледки, но ние продължавахме смело напред. След известно време без да има подобряване на метереологичната обстановка, и след като самата маркировка изчезна от погледа ни заедно с околните дървета в мъглата и продължаващия да вали дъжд, взехме решение трудното решение да се връщаме.

Установихме, че вървим по-бързо отколкото беше споменато в статията, преценихме че се намираме много близо до върха (проблем беше, че не знаехме в коя посока е той, а и дали е означен). Речено, сторено! Навръщане докато слизахме по пътя (не случайно казвам път), дъждът и вятъра постепенно изчезнаха.

Така или иначе си направихме една авто-пешеходна екскурзия, с елементи на приключение. След като се прибрахме установихме, че денивелацията въобще не е близо 900 м. а по-скоро 500. Върхът е висок толково колкото пише в статията, но село Дрен е на около 750 м.н.в.