Интернет порталът на Васил Лаков
Добре дошли в епицентъра

ПЪТЕШЕСТВИЯ ПО СВЕТА И У НАС

Перлите на Егея в Турция [16.10.2010 - 23.10.2010]
virus://FairyTail.Bot или защо маслините са най-разпространени веднага след локума.

ДЕН 1

Първият ден от екскурзията започна още преди изгрев слънце и щеше да завърши късно през нощта. Предстоеше ни да изминем 730 км до град Айвалък на брега на Егейско море. За щастие автобуса беше нов и все още чист. Дали щеше да остане в това състояние и след тази екскурзия? В началото автобуса беше полупразен но преди да минем българо-турската граница се напълни. Групата стана голяма, дори бих казал прекалено голяма.

Град Айвалък се намира в Азия и затова взехме ферибота от Ецебат до Чанак кале. Пътуването с него ни отне около половин час. Другата възможност за ферибот е от град Гелиболу до Чардак или Лапсеки. Времето за преплуване на пролива Дарданели е почти еднакво от двата града.

На самото пристанище на град Ецебат има музей под открито небе представящ в умален мащаб околността и отминалите исторически битки. Следкато стъпихме с автобуса на азиатската земя не ни оставящи нищо друго освен да изминем останалите километри до първия хотел от нашата програма. Най-интересното по пътя бяха няколкото места, от които се виждаше морето. Активния сезон беше приключил вече и Айвалък не предлагаше нищо интересно освен безплатен достъп до Интернет в хотела.

ДЕН 2

Днес ни предстоеше да разгледаме първата забележителност, а именно град Бергама. Там се намират древният град Пергамон с храма на Траян, Червената базилика и храма на изцелението Асклепион – най-старата болница в света, създадена от бог Асклепий. Древногръцките митове и легенди са не по-малко завладяващи от скандинавските например, но въпреки това, токущо пуснатият в експлоатация лифт качващ посетителите на хълма върху, който се е намирал древния град Пергамон е обекта заслужаващ много снимки. До известна степен болницата също заслужава да се снима, особено колоните пред стария театър от склона до него. От там има гледка към хълма с храма на Траян, на който се вижда част от останките на древния град.

След това по пътя за Кушадасъ се отбихме в един магазин с различни предмети направени от полускъпоценния камък Оникс. Според вярванията, ониксът е камък на борците и упоритите. Дава сили "с глава да се пробие стена". Препоръчва се на педантите, хората със скрупули и целеустремените хора.

Следващият град през, който преминахме беше Измир, третият по големина в Турция и притежаващ второто по-големина пристанище в страната. Това е един много бързо разрастващ се град. За периода от 2000 до 2005 година града е нараснал от 2.5 до 3.5 млн. души. Разходката в този град беше планирана за предпоследния ден от екскурзията.

Пристигнахме в Кушадасъ преди да е залязло слънцето и имахме възможност да огледаме града преди вечеря. На пристанището имаше няколко пътнически лайнера придаващи на курорта световен стил. След вечеря се разходихме до крепостта на острова на птиците. От там се откриваше гледка към града и предполагам изгрева и залеза на Слънцето, а защо не и на Луната.

На пристанището има рибен пазар с много морски дарове, чакащи да бъдат овкусени по най-различни начини. Имаше и заведения с изглед към морето.

ДЕН 3

Програмата за днес включваше целодневна екскурзия в района на град Кушадасъ. Първия обект беше къщата, където Дева Мария е прекарала последните години от живота си. Това е второто най-ценно светилище за християните след Йерусалим. Също така е много свято място и за мюсюлманите.

След като Христос е разпънат Дева Мария бяга от Йерусалим заедно с Йоан Богослов. Преди да напусне земния си път Исус Христос поверява грижите за майка си на Йоан. Според древни писания, той бяга в Ефес, защото там е най-безопасно да разпространява християнството, а Дева Мария настанява в една къща на хълм близо до Ефес, далече от очите на невярващите.

Разгледахме и самия град Ефес, или поне това, което беше останало от него. През античността е бил на самия бряг, който с времето се е изместил навътре в морето. Сградата, която заслужаваше да се види, дори да подложиш фотоапарата си на тест за дъждоустойчивост, беше градската библиотека на Целз. Фасадата й приличаше на тази на древния град Петра в Йордания, едно от новите чудеса на света. Но там не съм ходил засега. На излизане от Ефес има голям пазар с много сергии с „оригинални фалшиви часовници”, предполагам направени в Китай!

След това спряхме в градчето Селчук, където се намира храмът на Артемида, едно от старите чудеса на света. Видяхме още и джамията Иса Бей и гробът на Йоан Богослов. Казано накратко, нищо интересно, като изключим самия град Ефес.

ДЕН 4

През този ден тпосетихме град Мармарис, още един от известните турски морски курорти. Мармарис има средиземноморски климат и се характеризира с горещо лято и мека зима. През летния сезон температурите могат да достигнат 45°С. Зимите са предимно дъждовни. Годишните валежи могат да достигнат 1200 мм. и затова много туристи избират да почиват в Мармарис през септември и октомври.

Мармарис е един от най-оживените градове и важен курортен и пристанищен град на егейското и средиземноморското крайбрежие на Турция,където целият курортен живот протича не между стените на хотелите, а на улиците, на прекрасната крайбрежна ивица, в кафенетата на открито, в ресторантите, баровете и дискотеките. Най-знаменитите от тях се намират на Bar Street-улица с повече от 40 дискотеки и барове една до друга. Улицата, която не стихва до 5 часа сутринта. Градското население е около 31 хил. жители (2002), но през лятото заедно с курортистите градът с прилежащия район събира над 400 хил. души.

Това е града, който ми хареса най-много от цялата екскурзия. Тук определено става за почивка дори и през октомври. По пътя обаче видяхме и други неща.

Първото от тях беше храма на Атина в който са запазени 5, а не 4 колони. Там обаче валеше як дъжд и този път фотоапарата не се справи с голямото количество вода, което се изсипа върху него. Следващата спирка беше големия някога град Милет, и там валеше леко. Това което можеше да се види беше градския театър. Стори ми се доста голям.

Поради поройния валеж всички пътища към третия град Дидима, се оказаха затворени поради придошлите води на реките. Затова се насочихме към Мармарис. Още с наближаването му, от пътя виещ се по склоновете на близката планина, се откриха забележителни гледки към града. Малко по-късно, когато влезнахме в града, гледките разкриващи се пред мен, от място ми в автобуса бяха все така впечатляващи. Върха беше гледката от терасата на хотелската ми стая. Можеше да е и още по-добра, но какво да се прави. Явно така е било писано. Разходката по крайбрежната алея пълна със заведения и пясъка на плажната ивица от другата страна, все още създаваха автентичната атмосфера на един морски курорт в средата на летния сезон.

ДЕН 5

След закуска се качихме на местен автобус, който ни закара до едно селце на брега на близкото езеро. От езерото започва река Далян, която се влива в Средиземно море в залива на костенурките. Времето беше облачно, но приятно за разходка.

С туристи и от други хотели в Мармарис, сред които имаше и англоговорящи, се отправихме към разходката с корабче. На кея в селцето ни очакваха две корабчета съответно за руско и английско говорещи хора. И това ако не е дискриминация, здраве му кажи. Но понеже аз знам много езици се насочих към моята лодка, а именно тази с по-добрия екипаж. Пътуването мина като по вода и без да друса и след известно време акостирахме при калните бани, където прекарахме известно време. Някои се изкъпаха в калта, а други в езерото. След като се събрахме отново по корабите и вдигнахме котви, ни сервираха обяд и то добър обяд. Поехме курс към началото на реката и залива на костенурките карета-карета.

Това е вид костенурка, представител на семейството на морските костенурки, единствена в рода си. Забелязвана е в териториалните води на България. Достига дължина до 100 см. Каретата се среща в умерените, субтропичните и тропичните морета по целия свят. В Черно море попада рядко, преминавайки случайно през Дарданелите и Босфора. На българския бряг са улавяни два екземпляра - при Приморско и Шабла. За последен път карета е уловена в Черно море на румънския бряг през 1967. Основната храна на каретата се състои от ракообразни, миди, риба, медузи, по-рядко водорасли. Снася до 150 яйца с размер около 4 см.

Реката прави много завои и на един от тях пред нас се откриха фасадите на няколко храмове издълбани в скалните склонове на десния бряг. Това бяха гробниците на античния гръцки град Каунос. Градът е от стандартните – пристанище, бани, църква и театър, от които са останали само развалини. Интересно е дали има пътека стигаща до самите гробници. След още няколко завоя по реката ни заваля дъжд и навлезнахме в дълбоката тръстика. След последния завой стъпихме на дървения кей водещ до известния 6 км плаж на костенурките карета, които го населяват от дълго време. Не видяхме нито една костенурка. Мястото наистина е добро за плаж и снимки. Все пак аз видях една костенурка на плажа малко преди да се превърне в обяд на голям крокодил. И двамата бяха направени от ситния бял пясък покрил цялата плажна ивица.

Обратния път беше различен. Акостирахме в селцето Далян от където с автобус отидохме до една фабрика за кожени изделия. Цените бяха малко високи, но пък ревюто в началото беше добро. След това се запътихме обратно към хотела в Мармарис. След вечерната разходка по крайбрежната алея опитах турските гофрети със сладолед. Определено бяха привлекателни на външен вид и много вкусни. Самата гофрета беше мека вероятно от сладоледа, а той самият някак мек, като разтопена с масло халва и много сладък. Комбинацията все пак се оказа отлична както и музиката.

ДЕН 6

Днес пътувахме към Памук кале, друг много известен туристически обект в Турция, който е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. По пътя минахме през град Денизли прочут с производството на кърпи и хавлии.

Водните струи от древния град Хиераполис богати на минерални соли, падайки от голяма височина, създават причудливи, вкаменени, ослепително бели каскади. В това живописно място действието на горещите извори, съдържащи калциев окис, довежда до образуването на варовикови отлагания върху скалистите тераси. Горещите извори Памук кале извират от недрата на планината Кал Даъ в Западен Анадол, Турция. Водата с температура 37°C излиза, клокочейки изпод земята, и в изумителни каскади се спуска надолу по поредица от около сто тераси. Водните струи са издълбали терасите и във вдлъбнатините са образували топли водни басейни. Повечето имат ослепително бял цвят, но някои са жълтеникави или кафяви поради замърсяването на околната среда.

Частта от Памук кале, която беше достъпна за разглеждане, когато ние бяхме там беше дългата алея с изкуствени басейнчета слизаща надолу към селцето. По нея човек се движи само бос. Водата е топла и много приятна. Освен тази разходка има и басейн, който бил ползван от Клеопатра когато била на почивка по тези земи. Ако сега някой каже на черното, бяло, определено няма да е прав.

Хотела, в който се настанихме след това се намираше в подножието на крепостта от памук и беше на доста високо ниво. Хотела имаше басейн обграден със зеленина и високи палми. След вечеря присъствахме на магическо представление – фокуси, змии и огън. Фокусите не бяха кой знае какво, но бяха доста забавни. За първи път държах истински живи змии в ръце. На допир бяха гладки и приличаха на гумени, но си бяха съвсем живи.

ДЕН 7

От днес започваше обратното пътуване към България. Имаше обаче още места да видим. Първата спирка беше град Измир, родното място на поета Омир и корабния магнат Аристотел Онасис. Слезнахме от автобуса при кметството от където започна и пешеходната разходка на града. Разгледахме една малка част от пазара, който се оказа наистина неочаквано голям и без GPS направо можеш да се загубиш по многобройните криви улички задръстени със сергии от двете страни.

Близо до пазара опитахме сок от нар, който се оказа доста сполучлив. Пробвах и местните дюнери, но или те не са като нашите или не попаднах на подходящо за целта място. Дори този с пилешко месо не ми хареса. За компенсация попаднахме на Star Bucks а там кафето винаги е хубаво. Този път опитах от топлите кафета. Срещу сумата от 1.8 лири един заек ми изтегли късметче, което беше на турски и въпреки усилията на нашата екскурзоводка Гергана да го преведе, не успях да схвана какво точно се казваше в него. Дори всезнайкото Google не успя да помогне. Това, което разбрах беше, че ставаше въпрос за някакви душмани. Оригинала на текста се пази на сигурно място.

След приятната разходка, случихме на хубаво време този път, се качихме отново на автобуса, който за малко да закъснее и се отправихме към познатия град Айвалък.

ДЕН 8

Последният ден от екскурзиите ми обикновено е само пътуване обратно към България или София и няма почти нищо интересно за разглеждане или снимане. Тази екскурзия беше малко по-различна. Първата забележителност през последния ден беше магазин Linda малко след Айвалък. Там продаваха сладки работи, ядки, дрехи и зехтин. Не можах да устоя на бадемите и лешниците. Все още не си бях намерил тениска и за съжаление и тук това не стана. Никъде не бях видял хубава тениска за спомен от Турция.

Следващата спирка беше световно известния град Троя, поредните развалини за мен. Оказа се, че на това място са открити следи от 9 различни града в периода от 3000 преди Христа до 500 г. след Христа. Най-известният град е с номер 7 и е съществувал в периода от 1250 до 1025 г. преди Христа или точно 225 години.

Интересното беше още на входа и нямам предвид тоалетните. Обектът заслужаващ внимание беше Троянският кон. Конят, който може да се види там е използван в един от Холивудските филми. На мен ми направи впечатление не това, че човек може да се качи вътре в коня, а неговото неочаквано малко тегло. Преди да се качим в автобуса все пак намерих подходяща тениска за спомен от Турция. Списъка с подаръци беше изпълнен докрай.

След като приключихме и с този обект се насочихме отново към същия ферибот в Чанак кале и след като се почувствахме европейци не ни оставаше нищо друго освен да се гмурнем в за пореден път в българската действителност. Това беше краят и на тази екскурзия.

Е П И Л О Г

Общите ми впечатления от Турция, могат да се обобщят така:
Цените са значително по-високи в Турция сравнени с нешите. Това се отнася за храната, горивата и електрониката. Може би и за други неща. Храната е по-евтина във веригите магазини. Обектите, които си заслужава да се посетят са Памук кале и курорта Мармарис. Може би донякъде разходката по река Далян и евентуално плаж при костенурките също би си заслужавала при подходящо време. В Турция паметници има много, но те са само на един човек – Мустафа Кемал Ататюрк.