Интернет порталът на Васил Лаков
Добре дошли в епицентъра

ПЪТЕШЕСТВИЯ ПО СВЕТА И У НАС

Стара Планина 2006 [29.7.2006 - 6.8.2006]
Отново заедно след 1 година.

Ден 1: София -=> Пирдоп -=> х. Паскал

Срещата на групата ни беше на Централна гара в 7:15 часа, а влака тръгваше в 7:40. Точно време да си купат билети тези които нямаха. След това бегом към 13-ти коловоз, където беше и влака. Пътуването ни отне около час и половина, като минахме през няколко тунела и към 9:20 се събрахме в Пирдоп. Направихме по една две снимки и се запътихме към първата хижа в нашето планинско приключение. Оказа, се че групата ни е от големите - 37 човека. Макар и рано сутринта вече беше станало топло и дори равният път в началото хич не ми хареса. Постепенно пътя стана стръмен и това още повече усложни ходенето. Добре, че минахме край три чешми по пътя ни към хижата!

След като набрахме височина пред нас се разкри гледка към града в ниското и някакъв завод с доста висок комин. Последното изкачване точно преди хижата (около 100 метра) беше наистина гадна работа. ЖП гарата в Пирдоп е на около 600 м.н.в, а хижата е на 1470 м.н.в. т.е. изкачили сме 870 метра.

След като се настанихме по стайте и пихме чай и то безплатен, си взех фотоапарата и статива и се отправих на фотосафари из близката околност. В близката горичка имаше малка рекичка и разбира се започнах да експериментирам с новия си фотоапарат.

След вечеря се състоя и традиционната вечер на запознаване на групата. Сигурно на някой им е омръзнало това защото бяхме почти същите хора които си спомних от миналата екскурзия в Пирин. Оказа се обаче че има и такива, които също като мен са за втори път с тази група. Представянето ни спря до към средата, поради умората в нас, но на следващата хижа довършихме започнатото тази вечер. Разбира се преди да си легна направих още няколко снимки на хижата и Луната. Нощно време могат да се правят наистина интересни снимки.

С това първият ден от нашето пътешествие приключи.

Ден 2: х. Паскал -=> вр. Паскал -=> х. Момина Поляна

Вторият ден от нашето приключение в Средна Стара планина започна както обикновенно със закуска и то не каква и да е закуска, а ранна в 7:00. Закуската беше айран с някаква суха кифла, която така и не изядох. Тук трябва да е било и първото ракетно изтрелване за сезона. Винаги съм се чудил какво става с тези ракети, не се ли приземяват някъде? Малко след като тръгнахме отново нагоре започна да пръска дъжд, който спря преди да стигнем билото на Стара Планина при връх Косица (2000 м.н.в). Бяхме преодолели 530 м. денивелация. Там направих една 360 градусова панорамна снимка, която ще сглобя по-късно. След кратката почивка тръгнахме по равното била нито в Северна, нито в Южна България, но ние вървяхме на изток.

Някъде около вр. Паскал (2029 м.н.в) за малко да тръгнем към хижата през стръмното дере, тъй като вече виждахме следващата хижа в ниското. Въпреки всичко продължихме да вървим по билото до разклона за село Антон надясно. Ние поехме наляво. Времето се беше оправило и силно напичаше. Последния участък от слизането до хижа Момина Поляна преминава през гора, която ми се стори доста изсъхнала. Както и да е по обяд пристигнахме в хижата, която е на 1810 м.н.в. Слизането от билото на планината беше приблизително 220 м. След настаняването и обяда взе да се заоблачава и дори се опита да завали. Едно от интересните неща на тази хижа бяха многото пернати които се разхождаха в двора й. Както обикновенно направих няколко снимки преди и след вечеря на хижата и околността.

Тази вечер се състоя втората част на представянето на членовете на групата. Лафовете отново не бяха малко и както обикновенно беше доста весело.

Звездата на вечерта беше нашата домакинка Зорка, която ни разказа преданието дало името на местността и самата хижа. Личеше си че има весел нрав и обича работата в хижата.

Ден 3: х. Момина Поляна -=> билото на планината -=> х. Бенковски

Сутринта на третия ден от пътешествието ни изненада приятно с гъста мъгла. Прехода за днес беше от дългите и мъглата беше добре дошла. Закусили и заредени с вода тръгнахме обратно по пътеката от миналия ден нагоре към билото на Стара планина. След като излезнахме от гората решихме да поемем по друга пътека която се качва плавно до билото. Скоро след като го стигнахме минахме покрай стара изоставена хижа може би Планински извори. След това се отбихме набързо до една чешма с 5 чучура. Скоро след това мъглата се разкъса и отново виждахме къде вървим както и гледките наоколо. Ей това Старопланинско било много дълго се оказа! Отбивката за хижата беше отново на кръстопът с пътека за село Антон. В началото на слизането се срещнахме с стадо коне, които според очевидци препускали пред тях. След това на пътя ни се изпречиха боровинките! И защо после се разкъсвала групата... ами заради боровинките.

Пътеката продължаваше да губи височина и след като отминахме някакви постройки се озовахме на дъното до малка река. Бяхме почти на финалната права. След като изкачихме хълма пред нас достигнахме до красива гора с равна пътека водеща до хижа Бенковски. Там имаше паметник на Васил Василев починал на 25 години. И това ако не е странно съвпадение. Аз също се казвам Васил и бях на 25 години. За щастие това си остана само съвпадение. Продължителността на прехода се оказа около 6 часа.

Хижата се оказа хубава, само дето намирането на банята и тоалетната беше затруднено. Столовата и кухнята изглеждаха добре. Имаше пейки отпред и най-важното имаше направено място за палене на огън. Това беше и събитието тази вечер - запалването на огъня и сладкодумния хижар. Добре е да има хубав огън на такава екскурзия, но това обикновенно означава, че има и какво да се пече на него. Добре че имаше и други туристи, които се смилиха над нас и ни дадоха няколко еленски шишчета. Дали бяха наистина от еленско месо не беше важно. Но огъня си е огън. С него шега не бива. Това не означава обаче, че не може да се снима! А ако беше малко по-голям за да осветява хората около него щеше да е идеално.

Тази вечер се наложи да сменя акумулаторните батерии на фотоапарата с втория комплект с който успях да искарам до края на екскурзията. И дори успях да заредя първите батерии до сутринта. Добре е когато човек е подготвен за подобни ситуации.

Ден 4: х. Бенковски -=> по черен път -=> х. Вежен

След стандартната закуска хляб, масло, мед/конфитюр, сирене и чай изтреляхме поредната ракета към следващата хижа, която беше Вежен. Там щяхме да нощуваме две вечери. С бодра крачка прекосихме гората и се озовахме на черния път. От началото беше почти равен, след това обаче навлезе отново в гора и започна да се спуска. Не след дълго достигнахме до разклон с табели оказващи посоките за съответните хижи. Ние поехме надясно пак по черен път, който започваше с бариера и много малини.

Пътя пресече една малка река. Там пак се опитах да уловя пътя на водата по планинските камъни. И мисля че се получи добра снимка! Освен това непрекъснато минавахме покрай цветя с ярки цветове, някой от които се оказаха защитени видове. Хижа вежен е разположена в парк Царичина.

Малко преди хижата от пътя се отделя стръмна пътека означена с табелка. Но тъй като наклона ми се стори по-голям от приемливия, реших да продължа по пътя. Сигурно пътя е бил по-дълъг, но за сметка на това пък нямаше изкачване. И най-накрая се добрахме до хижата. Х. Вежен е на 1635 м.н.в. и е една от големите хижи. Както обикновенно се снабдява с електричество от собствен генератор и ток имаше от 18 до 24 часа. Обяда беше таратор с пълнени чушки и диня за десерт. Тази година яденето по хижите е доста разнообразно в сравнение с миналата година в Пирин.

Вечерта направих и нощни снимки и дори на звездното небе. Оказа се обаче че експозиция от 15 секунди не е достатъчна за добра снимка на звездите.

Новото нещо което научих този ден беше играта с карти "О'Хел". Тя представлява смесица от "Война" и "358". Ето как се играе. Отбори в играта няма и могат да играят произволен брой души. Една игра се състои от няколко раздавания на картите, като при всяко следващо раздаване се раздават с 1 карта повече. Така броя раздавания зависи от брой на играчите. Целта на всеки играч е да направи толкова ръце, колкото е казал в началото на всяко раздаване. След като се раздадът съответния брой карти на всички, следващата карта определя коза с който може да се цака. Как става разиграването на картите. Всеки играч гледайки картите които има преценява и обявява колко ръце може да направи. Предположенията на всички играчи се записват в таблица, като в нея се отбелязва за всяко раздаване от колко карти е било за удобство. При разиграването на картите трябва да се спазва реда на играчите (по посока или в обратна посока на часовника). Първият играч на ход си играе картата, като другите играчи са задължени да отговорят на исканата боя. Ако нямат от нея могат да цакат или да дадът друга карта. Следващият играч е този който е взел предишната ръка.

След като бъдат изиграни всички карти от таблицата за зачертават тези играчи, които не са познали броя на направените от тях ръце. До 3-то раздаване т.е. когато всеки играч има по 3 карти е възможно сбора от направените прогнози да дава брой на наличните карти. До тогава е възможно всеки играч да е познал брой ръце които е направил. След 3-то раздаване обаче не се допуска този сбор да отговаря на брой карти. Тогава последния играч трябва да каже по-голям или по-малък брой ръце. В този случай вероятността някой да не познае се гарантира и става още по-интересно. Когато останат за раздаване по-малко карти от колкото са играчите те не се раздават и тогава се играе на "без кос". Игрите на "без кос" са толкова на брой колкото са и играчите. С увеличаването на брой карти се увеличава и цифрата на възможните ръце. Това е важно защото при изчисляването на точките на края на играта, тази цифра се повдига на 2-ра степен, като освен това се добавят още 10 точки. Сумата от точките изчислени по този начин от всички раздавания е крайния резултат за всеки един от играчите. В тази сума влизат само тези прогнози които са познати, всички останали (непознатите прогнози) не се взимат в предвид при определянето на крайния резултат. Разбира се победителят в играта е играчът с най-голям краен резултат.

Ден 5: х. Вежен -=> вр. Вежен -=> х. Вежен

Този ден по програма беше отреден за изкачване на връх Вежен (2198 м.н.в). Денивелацията от хижата до върха е 560 м. Разбира се тръгнахме с малки раници или въобще без такива. В началото изкачването е сериозно, тъй като трябва да стигнем отново до билото на планината, а то е над 2000 м. Дена се очертаваше да бъде ясен и слънчев, така че може да се каже, че имахме късмет този ден. По стръмния път нагоре към върха пред нас се разкриваха все по-внушителни гледки. На края на стръмното изкачване имаше дори поставено стоманено въже. Билото на Стара планина се оказа отново равно и тревисто. Така стигнахме и до върха! Там след заслужена почивка си направихме и глобална снимка на групата. Аз обаче направих и още една панорамна снимка от съседния хълм.

След това поехме отново надолу към хижата където ни очакваше обяда. На връщане минахме по пътеката от хижа Ехо, по която щахме да вървим и на следващия ден.

След като се наобядвахме и отпочинахме се заловихме отново за игрите на карти. Добре че се имаше достатъчно на брой тестета. По някое време следобеда в лагера пристигна и групата на Мира с кучето си Бела, в която беше и Любчо. По късно стана ясно, че вечерта на следващия ден към групата ще се присъединят Нина и Руми.

След вечеря игрите с карти продължиха, като по някое време се завърнаха и момчетата, които бяха слезнали през деня до близкото село и носеха свежи провизии. Радостта от завръщането им беше огромна!

Ден 6: х. Вежен -=> х. Ехо

Тръгнах ме както обикновенно рано след закуска към 7:30. Хванахме познатата пътека от вчера за хижа Ехо. Групата на Мира ни изпрати от хижата. Изкачаването до билото ставаше плавно и не беше много уморително. Още в началото обаче Лора, кучето на единия от двамата водачи се изгуби някъде. По късно разбрахме, че се е върнала в хижата и се наложи Ламбри да се върне за да я доведе до следващата хижа. Гледките от високото бяха опианяващи, но поради маранята в ниското не изглеждаха по най-добрия възможен начин.

Този ден бързахме да стигнем до следващата хижа - Ехо и групата доста се разкъса за срванително краткия преход. Както и да е всички стигнахме навреме в хижата за обяда. Преди да стигнем до хижата подсякохме връх Юмрука (1819 м.н.в). Малко преди хижата има малък параклис, намиращ се на 1700 м.н.в. посветен на жертвите в планината. Самата хижа е на 1675 м.н.в. на открито място от което се открива гледка към околните простори. След като се събрахме всички на обяд и презаредихме батерийте се оказа, че хижата разполага с хубава стая за забавление на туристите. Отдавна не бях редил домино. Малко по-късно най-младата част от групата се отправихме на поход към близкия връх Юмрука. На върха имаше тетрадка за оставяне на послания към всевишния разум. Не пропуснахме да се разпишем и ние и да обогатим Световното Познание. По обратния път заснехме от близо един дебел скакалец, който се оказа често срещан в Стара Планина.

След вечерята, която беше рано в 6:30 вместо обикновенно към 7:30, наблюдавахме залеза на Слънцето, който от тук изглеждал великолепно. Наистина такъв беше и тогава. Тогава реших да снимам през ултравиолетов филтър, не че бяхме много високо, но пък снимах самото Слънце.

След Слънчевото представление се отправихме към дневната стая на хижата за една увлекателна лекция на тема "Водата в нашия живот" изнесена от д-р Минчо. Едно от важните неща, които запомних от лекцията е че при продължителни натоварвания е препоръчително да се пие по 200-250 мл. вода през интервал от 40 минути. В случай на екстремни натоварвания този период може да се намали и до 25 минути особенно през горещите дни от годината.

Ден 7: х. Ехо -=> вр. Ушите -=> х. Коза Стена

Този ден ни предстоеше къс преход затова си позволихме късна закуска, някъде към 8 часа. Деня беше ясен и слънчев, а хижа Козя Стена е на 1660 м.н.в т.е. не се очакваха някакви особенни изкачвания и проблеми. За жалост обаче Антон, сина на Женя, които бяха Самара, Русия, го болеше зъм от известно време и днес беше станал нетърпим. Затова те двамата заедно с Ламбри тръгнаха по-рано към хижата от където слезнаха до село Чифлик да търсят зъболекар. По късно разбрахме, че там не са намерили и са отишли до град Троян. След което по-късно през деня се върнаха при нас в хижата.

Кучето пазач на хижата, смеска от вълк и Хъски, заедно с коня Милка и хижарите ни изпратиха на добър път сутринта и ние поехме на поредния Старопланински преход. Първата част от него беше стигането до връх Ушите (1636 м.н.в), който почти разполовяваше пътя ни. Там групата се събра. Следващата част от пътеката до хижа Козя Стена се оказа една от интересните пътеки, по които бяхме минали. Това беше така, защото тя ту минаваше в северна ту в южна България, вървейки по билото на Стара планина. От време на време минавахме през широколистна гора, а след малко излизахме на гол склон от другата страна на билото.

В хижата бяхме доста рано към 11 часа по мой спомен. Настаних ме се, както стана традиция някой пиха по една студена бира. Хижата е солидна постройка разположена на място с изглед, както си личи от снимките. След обяда и кратката почивка разгледахме картите и накрая определихме маршрута за следващия ден. Днес ни беше последния ден с преспиване на хижа, на следващия щяхме да спим в хотел в село Шипково. Трябва да се отбелижи, че и от хижа Козя Стена залеза изглежда интересно. Чудя се как ли ще изглежда изгрева над София гледан от Черни връх? Следваха няколко снимки на местния представител на домашните животни, който тук се оказа котка. Не пропуснах да снимам и луната. Понеже тук въздуха е по-чист от този в София, а се намираме и по-нависоко от София, си струва да се снимат небесните тела.

Тук Минчо ни изнесе още една лекция, този път на практична тема за планинската екипировка нужна на добрия турист. Казани доста полезни неща за това какво трябва да се носи на подобни планински преходи. Ще се опитам да обобщя тези които си спомням. Първото и най-важно нещо е да знаем за къде сме тръгнали и какво ни предстои там. Да сме сигурни, че можем да се справим с условията били те здравословни, транспортни, хигиенни и т.н. Задължително да носим лекарства за често срещаните болести на съответното място, както и за тези заболявания, от които страдаме но не се оплакваме в големия град. Трябва да имаме подходящите дрехи и обувки според трудността на преходите. Това включва удобни, високи, водоустойчиви обувки, дебели чорапи, водонепропускливи панталони, яке и шапка които заместват дъждобрана. Горните ни дреха да са от изкуствена материя за да не задържат потта, например полиестер. Отделните неща да слагаме в отделни торбички, сакове или кутийки, които можем да надпишем ако не са прозрачни. Всеки ден да слагаме нещата които е най-вероятно да ни потрябват на лесно достъпни места в раницата или багажа ни и други съвети с подобна насоченост. С две думи, добре е да сме подготвени за всичко по най-добрия начин.

Ден 8: х. Козя Стена -=> проход Богое -=> с. Шипково

На сутринта всички бяхме готови за последния преход за тази екскурзия. Тук обаче групата се раздели. Няколко души от нас се насочиха към близкото село Розино, от където щаха да поемат по друга програма. Нашия маршрут се състоеше от три етапа. Първия от тях беше връщане до връх Ушите, през който бяхме минали предишния ден. Втория етап включваше почти целия път до хижа Васильов и по-точно до прохода Богое. Последният етап беше по асфалтовия път до селото, където беше хотела в който щяхме да преспим. На таблото при Козя стена, пътя до х. Васильов беше даден 5 часа, хижаря пък ни каза, че до Шипково е горе долу толкова или дори по-малко. Както се оказа по-късно бяхме подценили този преход от към време.

До Ушите стигнахме без проблеми и забавяне, тъй като някой бяха тръгнали преди основната група. След кратка почивка продължихме по пътеката, която започваше да слиза постепенно. Вървяхме, вървяхме и по едно време срещнахме друга група туристи идващи от х. Хайдушка Песен с цел х. Ехо. Като стигнахме едно разкривено дърво направихме поредната почивка. След него навлязохме в гора като по-едно време излезнахме на черен път. Поехме на горе по пътя. Следвах ме маркировката за х. Васильов. Постоянно се изкачвахме и слизахме по различни склонове, но не изпуснахме маркировката.

След 6 часа ходене решихме, че е време за обяд, тъй като бяхме все още на високо и нямаше никаква следа от блиближаване на крайната точка от маршрута ни. От хижата ни бяха раздали малко суха храна. Като казвам малко имам предвид точно това. Едно парче топено сирене, малко салам и голямо парче сух хляб. Май нямаше друго. Е да ама такъв обяд не върви без вода. По едно време дори се стъмни доста и заваля слаб дъжд, въпреки че духаше доста на високото. Но ние бяхме в гора, така че не усетихме бурята. Е понамокри ни малко все пак. След това блесна едно слънце и така чак до край на деня. Както и да е продължихме пътя си към Шипково и минералния басейн. По едно време срещнахме едни мотористи които ни казаха че щом излезем на асфалтовия път ни остават около 7-8 км до селото, но не разбрахме колко време ни остава до този път.

За наше удоволствие все пак стигнахме до заветния автомобилен път т.е. прохода Богое. Това което не знаехме беше колко гадно ще бъде ходенето по горещия асфалт до селото с последните останали запаси вода. Според мен никой няма да забрави това ходене! По пътя нямаше нищо за бране, което да съдържа поне малко вода. Добре, че към средата имаше чешма та успяхме да се понапием с вода. Дори Лора се нуждаеше от спешна доставка на вода. И към 17 часа следобед се събрахме всички в хотела, т.е. бяха ни се събрали общо над 8 часа ходене.

Първата задача след хубавата баня беше да се намери нещо за ядене и пиене. Оказа се че в селото близо до басейна правят катми. Веднага изядох една и изпих половин литър Фанта. Не можахме да опитаме от басейна зашото работел до 18:00 и започвали да го източват от 17:30. Събрахме се на вечеря в една от местните заведения. Там ядохме пихме и се веселихме. Това ни беше последната вечеря заедно за това пътешествие из върховете на Средна стара планина.

Ден 9: с. Шипково -=> Троянски манастир -=> гр. София

Ето че дойде и последния ден от нашето пътешествие в Стара планина. Тази година наистина мина неусетно. За това пък следващата година била 30-та на групата, което си струва да се отбележи подобаващо, например с двуседмична експедиция в Родопите и да се посетят повечко интересни места. Но за това следващата година.

Деня започна с мъгла над курорта Шипково, беше и хладно. Панорамната снимка от терасата на стаята ще я зглобя по-късно. Дано да стане хубава панорама. На слизане от хотела към чакащия ни автобус се натъкнах на един гол охлюв, или на това ми заприлича, може и да греша.

С автобуса се отправихме към град Троян и село Орешак, в което се намира мозея по национални занаяти. Разгледахме изложбените зали и напазарувах ме разни дребни сувенири. Там имаше и едни интересни дърворезби, които бяха изработени от едно парче дърво и някой от тях бяха доста дълбоки. Хубави статуй, ако могат така да се нарекът, бяха дървените чудовища с буйната коса.

Следващата спирка от последния ни ден беше Троянския манастир в близост до музея. Какво да ви кажа, манастир като манастир. С двор, църква, стай за пренощуване, някой по-добри от другите. Имаше кръщенета по времето когато ние бяхме там. На паркинга пред манастира бяха спрели два ретро автомобила Audi и Opel Rekord 170D. След като разгледахме манастира се насочихме към крайната спирка от разходката ни, а именно град София. Взехме си довиждане с всички и се разделихме с очакването за следващата година.