Интернет порталът на Васил Лаков
Добре дошли в епицентъра

ПЪТЕШЕСТВИЯ ПО СВЕТА И У НАС

Водопадът Полска Скакавица [15.7.2007]
При баба на село!

По материали на Малка Туристическа Библиотека от 1964 и 1986 г.
Снимков материал 2007 г.

ЗЕМЕНСКИЯТ ПРОЛОМ

Голям брой от нашите реки, преминавайки през различни планински области, са образували рядко красиви проломни долини. В това отношение не отстъпва и р. Струма. Както водите на р. Искър са се врязвали през вековете в каменната гръд на Стара планина и са образували величествения Искърски пролом, така и водите на нейната посестрима р. Струма непрекъснато са дълбали мощната гънка между Земенската, Конявската и Риша планина и са създали живописния Земенски пролом. Дори и по време, тези два пролома са почти връстници. Но докато Искърският пролом смайва със своята грандиозност и импозантност, сякаш природа го е създавала на огромно платно с голям замах в едри щрихи, то Земенският пролом е бижу, моделирано с тънко длето.

Басейнът на р. Струма обхваща твърде разнообразна геологическа област. Много разломни линии са помогнали на реката да изгради своята долина, но и мощни планински прагове са се изпречвали по пътя й и тя с мъка е трябвало да ги пресича, преди да стигне до топлите води на Бяло море. Струма има най-голям водосборен басейн от реките в Западна България и с многобройните си проломи е твърде интересен туристически обект. По течението й се наброяват 14 пролома, от които най-интересни са Земенскияг, Скринският, Кресненокият и Рупелският - на границата ни с Гърция.

Между всички особено изпъква със своята живописност и красота Земенският пролом. Неговите стръмни спускове, отвесни стени, пещери, скалисти зъбери, каменни пирамиди и игли, неговите гори, водопади и живописни поляни са будили дълбоко възхищение у всички, които са го посетили и преминали.

Константин Иречек, един от първите изследовтели на нашите земи, пише за пролома:
"Вътре в теснините настава великолепен пуст рай, който донякъде напомня прохода Люг в Залцбургските Алпи. Дълбок, тесен, почти 4 часа дълъг дол между доломитови скали, под които отдолу понякога се подава пясъчник. Една остра кривула иде една след друга. Всеки завой зад всеки скалист издатък е отделен свят за себе си, в който не се вижда далеч нито напред, нито назад. На левия бряг нерядко се срещат ниски дъбови храсталаци между свлечени балвани, стръмно долу чак до самата река и от техните зелени листа се издигат чудно сформирани високи белезникави стълбове и игли, които напомнят известните Белоградчишки скали."!

Картината, която с такъв голям възторг описва пътешественикът преди няколко десетилетия е вярна и сега, въпреки че през пролома минава жп линия. ЖП линията, която девет пъти се скрива в тунели и седем пъти се прехвърля през Струма по железни мостове, не е нарушила с нищо красотата на пролома. Железопътната линия, започната още от Митхад паша, е достигнала почти до Земанския пролом, но го е пресекла едва в 1909 г. за да свърже София с гр. Кюстендил.

Земенският пролом свързва Земенската с Кюстендилската котловина. Той започва непосредствено от гара Земен с висока до 100 м скалиста врата, която има широчина не повече от 55 - 60 м, развива се в продължение на около 22 км и завършва при с. Ръждавица също така със скалист отвор, но вече значително по-широк.

Скалите, от които са изградени оградните планини на пролома, са предимно от триаска възраст и са представени от долен триас - пясъчници (съвсем малко), и среден триас - варовици. В южните предели на пролома (след четвъртия тунел) голямо участие в изграждането на Риша и Земенската планина вземат масивните и метаморфните скали от архаична възраст: гранит, гнайс, амфиболошисти, зелени шисти, диорити, габро, аплити и пегматити в алтернации с триаските пясъчници и варовици. Само в най-крайните части на пролома се разкриват млади терциерни глини, пясъци и конгломерати от плиоценска възраст.

Тези материали, подложени на тектонска обработка, са образували една голяма гънка - антиклинала, която е била препокрита с две навлачени плочи. И понеже това навличане е станало в района на Земенския пролом, много бързо става смяната на формата, положението и вида на пластовете. Често се срещат силно нагънати пластове, а над тях хоризонтално разположени други пластове на места силно натрошени, а на други - без никакви пукнатини.

Река Струма се е врязала в издигащата се планинска основа и е изваяла с водите си чудно красиви форми. По своя път тя е срещала твърде отпорни на водата скали, обикаляла ги е и образувала грамадни меандри. Един след друг се редят те, закриват и разкриват все по-прелестни гледки, все по-омайни картини.

Посещавайки пролома, редица учени са правили опити да обяснят неговото образуване, като повечето от тях разглеждат този въпрос във взаимна връзка с останалите Струмски проломи. Проф. Жеко Радев, като проследява цялостното развитие на Струмската долина, поставя всички проломи под един общ знаменател и ги класифицира като епигенетични, т. е. наложени отгоре от изчезнали млади пластове. За тази класификация той поддържа тогавашното схващане, че Краищидите са нагънати през горната креда и следователно през цялата нова ера - неозоя, са били подложени на външна преработка. Глинестите и чакълести пластове около Чокльовската седловина тогава са били приемани за пластове, отложени през палеогена след нагъването. Допускало се е, че реката се е всякла в тях първоначално. Но през последните години Р. Берегов и проф. Ек. Бончев установиха, че след големите нагъвания, които са станали в нашата страна, и по-точно през савското нагъване, което се проявява в средата на неозоя (след палеогена) и обхваща областта на Краищидите, районът на Земенския пролом и съседните земи се превръщат в една силно нагъната планинска местност. С течение на времето през миоцена тя се заобля от външните земни сили като: дъжда, снега, ручеите и реките, и се превръща в заравнена местност - пенеплен.

По-късно този пенеплен се накъсва на отделни блокове. Част от тях потъват и образуват котловините, а друга част се издига и образува планинските масиви. Реките, които са съществували и са криволичили из обширната равнина, са започнали да се всичат в бавно издигащите се планини и слагат началото на проломите. Там, където се е проявило потъване, водите са се застоявали и са образували езерни сладководни басейни.

Останки от стария пенеплен са се запазили и до днес по планинските била на Риша и Земенската планини. Тази заравненост сега е наклонена под действието на вътрешните земни сили в различни посоки, а свидетели за съществуването на езерата са дебелите пясъчни и глинести пластове, които сега запълват ниските части на котловините, а често се разкриват и по склоновете на планините.

През последните години се установи, че отделните езерни басейни не са се свързали пряко помежду си, а са били свързани е къси, пълноводни речни ръкави, които са продължавали своята рушителна дейност. Това се потвърждава и от обширната някогашна долина между Риша и Земенската планини, останки от дъното на която се разкриват като терасни площадки в околностите на планините.

По-късно на два пъти все през младия неозой - плиоцена, планините са се издигали и Струма се е врязала в тях, като е образувала тясната си и красива долина. Големите завои, които е правила първоначално реката, са се запазили и при по-нататъшното задълбаване в скалите и по такъв начин са се образували живописните меандри. Постепенно реката пресякла издигащия се скален праг и отводнила плиоценските езера. На тяхно място са се ширнали днешните плодородни котловини.

През време на кватернера планините са били подложени почти на непрекъснато издигане, и то сравнително бързо. Реката продължила да се всича в тях и е дооформила днешната твърде тясна проломна долина, която на места е изпъстрена с малки площадки, покрити с речен материал, останки от кратките периоди на относителен покой. Това издигане на планините не е било еднакво в различните части на пролома, в резултат на което в по-бързо издигащите се части реката се е всичала по-бързо и е образувала извънредно тясна и непроходима долина. Такава е долината на Струма между шести и осми тунел (след Полскоскакавишкия водопад). На места, където издигането е било по-бавно реката е разширявала своята долина и е образувала по-полегати склонове.

От всичко, изложено дотук, можем да допуснем, че проломът се е развил като антецидентен, така както се е образувал и Искърският пролом в Стара Планина. Без да изключваме обаче факта, че в началното развитие на пролома голяма роля са играли скалите, през които е протичала Струма, при образуването и мястото на пролома като причини можем да приемем и специфичния тектонски строеж на областта. За образуването на двата големи меандра в пролома реката е била подпомогната от силното нагъване и начупване на варовиковите и масивните скали, а смяната на посоката на реката от Полскоскакавишкия водопад надолу е продиктувана от особения тектонски строеж на тази част на пролома.

Образуването и оформянето на пролома продължава и в наши дни. Не са редки случаите на образуването на свлачища и срутища, които често пъти създават трудности на железопътния транспорт. Едно срутване, което е станало преди няколко десетилетия, е откъснало олтара на черквицата над Полскоскакавишкия водопад и е образувало големия откос, от който се хвърлят водите в Широки дол и образуват приказно хубав водопад. На много места стръмните склонове са покрити със сипеи, а и сега често проявяващите се кално-каменни потоци обикновено след изобилни валежи образуват големи наносни конуси в устията на притоците на Струма. Ефикасна борба срещу тези природни сили се води, като се терасират склоновете и се залесяват, като се правят на места подпорни стени и т.н. Това спомага за осигуряване на редовен жп транспорт през трудния, но примамлив за посещение Земенски пролом.

Ако вземем влака от София за Кюстендил, трябва да слезем на гара Земен. Още при слизането правят впечатление многото цветя, овощните дръвчета и спретнатият вид на селището.

От гарата се минава през центъра на гр.Земен и в южните му покрайнини се тръгва по пътя за Земенския манастир. Пред нас се възправя мощният гол купол на Риша, вдясно долу остават земенските варници, а коларския път минава край един дол, после криволичи по северния скат на Риша и достига след около половин час двора на Земенския манастир. Почвата е червенопръстница и в кално време се лепи на буци по обущата, а когато е сухо, пътят сякаш е настлан със сгурия. Вдясно под нас, почти на изхода на дола, който обикаляме, се намира вековно дърво, останало от някогашните девствени гори, които са шумели из този край. По пътя има много храсталаци, овощни дървета и цветя.

Още с влизането в двора на манастира се хвърля в очи кубовидната масивна черква. Тя е най-голямата забележителност тук. Пред нас е една многовековна история. Няма да бъде излишно да се запознаем с нея. Тя е богата на събития и е твърде поучителна.

ЗЕМЕНСКИЯТ МАНАСТИР

В полите на Риша планина, на юг от малката Земенска котловинна, над теснините, с които започва Земенският пролом, е разположен сред чудно хубава природа прочутият Земенски манастир. Неговата кръстовидна църква, строена още през Средновековието, е един от най-ценните архитектурни паметници в нашата страна.

Кога е строена църквата, не е уточнено, но по архитектурния й план може да се отнесе към XI-XII век. Преданието гласи, че тя е изградена от чирака на майстора, който построил църквата в Землънград. Когато през втората четвърт на XV век турците завзели Велбъждското царство на Константин Драгош, те срещнали много силна съпротива при Землънските крепости. Обсадата на града-крепост траяла няколко месеца, а когато пълчищата на Турхан паша го превзели, крепостите му били напълно разрушени. Срината била и църквата в града. Останала само малката придворна църквица на деспод Деян, скрита между вековните явори по северния склон на Риша планина.

Църквата има твърде интересен план. Основите й са с квадратна форма. Височината е приблизително равна на ширината, така че, гледана отстрани, тя прилича на голям куб. Кубето лежи върху висок кръгъл барабан, почиващ върху четири арки, усилени от толкова квадратна стълба. Тежестта на кубето се уравновесява със страничните арки между стълбовете и стените.

От старото кубе е запазена само малка част, а другата е възобновена. Украсено е отвън с осем плоски ниши, разположени в горната му част. Под тях има четири полукръгло засводени прозорчета и толкова ниши. Вътрешните арки се проектират навън с по една издънка с изключение на олтарната стена, където издънките са отвътре. Тези издънки разчленяват северната и южната страна по на три големи двустъпални плоски ниши, средната от които е по-висока. Източната страна на църквата е заета от три полукръгли апсиди, средната от които е издадена по-силно напред.

Осветлението идва от кубето и от малките полукръгло засводени високи прозорчета на северната, южната и апсидната стена. При възобновяването за по-обилно осветление са били избити два големи прозореца. Тогава е бил поставен и орнаментираният праг над олтарната врата.

Земенската църква много прилича на Боянската край София. И двете са били църкви на местни владетели. Те си приличат и по формата, и по разположението на нишите на северната и южната стена. За името на църквата - „Св. Йоан Богослов", съдим от образите и надписите над входната врата. В началото на нашето столетие при проучването е била разкъртена мазилката и са били установени три пласта стенописи.

Вътрешната живопис е първична. От нея е запазена голяма част. и то в добро състояние. Тя има доста груба изработка, което свидетелствува за едно самобитно българско изкуство, изкуство на майсторите от народа.

Изографисването на вътрешните стени се отнася към третата четвърт на XIV век - след 1354 г., когато ктиторът севастократ Деян получил титлата деспот. Фреските по стените ни разказват за нашето средновековно изкуство, за неговия реалистичен характер. Неизвестен майстор живописец е рисувал иконите по свой маниер, нарушавайки шаблона на средновековната схоластика. Вместо изпити и бледи, религиозно-мистични лица на светци той е създал прекрасни със своя реализъм човешки образи, взети от самия живот, въвел е нови иконографски мотиви. По начина на изографисването фреските са предвестник на ренесанса. Те сочат колко напред е бил в своето развитие нашият народ и че турското робство е прекъснало едно културно развитие, което по нищо не е отстъпвало на европейското.

Най-интересни между фреските са ктиторските образи на деспот Деян и жена му Доя, изписани на южната стена. Те имат тържествена стойка и са с открит, смел поглед. Облечени са в червени дрехи, обшити със златни ширити и копчета. Доя носи на главата си корона. Всичко това говори за високия ранг на изобразените. От облеклото им, особено от това на Доя, може да се съди за българската болярска носия през XIV столетие.

Твърде интересни са и образите на Иван Рилски, Климент Охридски, Яким Осоговски и други, които са и едни от първите образи на тези светци в българската иконография. Тук много добре е запазена и единствената в средновековната живопис жанрова сцена, изобразяваща приготвянето на гвоздеите за разпятието на Христа.

Земенската църква поради своята живопис и начин на строеж е световно известна. Към нея проявяват интерес учени, историци, художници от много страни. Тя е скъп паметник, който заслужава по-голямо внимание и по-големи грижи, за да може да се запази за идните поколения.

По време на турското робство манастирът запустял. Манастирските сгради и част от църквата били сринати. Чак през XVIII век известният майстор Миленко от с. Блатешница (строителят на Рилския манастир) реставрирал църквата и построил манастирска сграда, дълга 40 метра. В началото на 19 век сградата била съборена и на нейно място била построена нова, по-голяма и по-хубава.

От 1910 г. манастирът започва да се посещава от много туристи и за кратко време той се превръща в добре уреден курорт. Години наред тук са идвали летовници, между които и редица наши видни писатели публицисти и общественици, като Иван Вазов, Пенчо Славейков, Мара Белчева и др.

След 1922 г. се използува за колония на женското християнско дружество, което по-късно построява почивната станция „Орлово гнездо", разположена над самия вход на Земенския пролом върху основите на старинна крепост. После манастирът става колония на фонд Обществено осигуряване - София. След 9. IX. 1944 г. той последователно става: общежитие за гръцки и корейски деца; дом за девойки; общежитие за бавно развиващи се деца. В последствие манастирските сгради са освободени и могат да приемат излетници и летовници. В почивната станция "Орлово гнездо" дълго време е пионерски лагер за над 400 деца от миньорския град Перник.

В околността на манастира, кацнал върху отвесни скали, все още са запазени отделни вековни явори и орехи. Планинският скат над манастира е обрасъл с гъсти храсталаци. От манастира се разкрива обширна гледка към Земенската котловинка и оградните й планини. Особено красива е гледката към Земенската котловина и останките от летовището „Орлово гнездо".

През манастира и летовището минава пътечката, която води за Земенския пролом. Като се излезе от южната врата на манастира и се продължи по коларския път, след около десетина минути се стига до летовището „Орлово гнездо". Пресича се дворът му, минава се край самата сграда и се тръгва на юг по пътечката, която криволичи през овошната градина. След като излезе от градината, пътечката стремглаво се спуска със серпентини сред гъсти шубраци към жп линия и точно пред първия тунел достига коритото на р. Струма (20 мин).