Интернет порталът на Васил Лаков
Добре дошли в епицентъра

ПЪТЕШЕСТВИЯ ПО СВЕТА И У НАС

Скандинавското приключение... [14.6.2008 - 27.6.2008*]
Интересно време, бели нощи и северната природа и красота!

Ш В Е Ц И Я

Град Гьотеборг

Гьотеборг е едно от най-голямите и важни пристанища на Скандинавския полуостров поради своите благоприятни природни дадености. Търговията и превоза на стоки отдавна са приоритет на Гьотеборг и още през XVIII век в града е основана Шведската източноиндийска компания. Индустрията станала важна съставка от икономическия живот на Гьотеборг — примери за това са компаниите СКФ, Волво и Ериксон.

Намиращ се на почти еднакво разстояние от трите скандинавски столици Стокхолм, Осло и Копенхаген, града го наричат и Портал на Северна Европа. Нещо повече - голямото Гьотеборгско пристанище и неговите транспортни връзки със седемте морета е портал към целия свят. Една от най-големите забележителности на града е все пак Гьотеборгското пристанище. Кейовете са дълги 22 км, проснали се надлъж и шир край реката Йота, преди да се влее в морето. Отдалеч върховете на 200-та подемни кранове-гиганти изглеждат като митична желязна гора, плуваща над водата.

Гьотеборгското пристанище е домакин на повече от четиридесет процента от шведската търговска флота. Огромно, оживено, кипящо и озвучено от морския трафик, незаглъхващо и незамръзващо и през зимата, пристанището е далеч не само туристическа атракция, а олицетворение на търговската и индустриалната мощ на Гьотеборг.

Гьотеборг се отличава с широките булеварди, напомнящи според някои Шан-з-Елизе в Париж или Невския проспект в Санкт Петербург. Най-голямата и представителна улица в Гьотеборг - "Кунгспортсавеню", или както обикновено казват - Авенюто, свързва стария град с Йотаплац, център на културния живот на града.

Йотаплац, наричан още "културното сърце" на Гьотеборг, се запомня с прочутия фонтан Посейдон на известния шведски скулптор Карл Милес (1875-1955), повлиян в началото на кариерата си от френския Роден, но оставил изключително своя оригинална следа с усещането за скулптурата и откритото небе и природата като едно цяло. Около Йотаплац са "подредени" Градският театър, Концертната зала, забележителният Музей на кукления театър, както и Констмюзеет с интересната колекция на скандинавско изобразително изкуство и образци.

Град Малмьо

В Малмьо, Швеция се намира виеща се към небето елегантна 190-метрова сграда. Тя е новата емблема на Скандинавия и стана символ на техническия напредък на Севера и любовта му към изящните и строги форми. Небостъргачът, проектиран от испанския архитект Сантяго Калатрава, е сред най-високите постройки в Европа, твърдят световните агенции. Кулата Turning Torso е официално открита на 27 август 2005 г. Небостъргачът на Калатрава прилича повече на шедьовър на изящното изкуство, отколкото на архитектурна творба. Фино усуканата сграда е така устремена към северното небе, че на човек му се струва, че лекичко се върти. Тя изглежда толкова авангардно нереална, че за да повярваш в съществуването й, трябва да се ощипеш. Което доказва, че Калатрава е постигнал оптическа илюзия за сграда, която се движи.

На официалното откриване на кулата прочутият архитект разкри, че се е стремил да извае необикновено красива постройка, строена по уникална технология. Като синтез между поезия и инженерна наука. Калатрава издига кулата в старата част на Малмьо, точно до западното пристанище, където 40 години са акостирали корабите.

Там градската управа днес строи нов квартал и кулата на Калатрава е част от модерната визия. Необичайно високата сграда, която се вижда на километри от Малмьо, е на път да стане хитова атракция на Скандинавския полуостров. Небостъргачът разполага със 147 апартамента върху 54 етажа. Казват, че от кулата се разкрива фантастична гледка към град Оресунд в Дания, Малмьо и околностите му. Дизайнът на Turning Torso е по модел на скулптура на Калатрава, пресъздаваща извиващ се човешки торс. Архитектът признава, че за създаването на пластиката и сградата се е вдъхновявал от движенията на тялото. По време на строежа пред очите на архитекта и екипа му непрестанно стояла оригиналната скулптура, за да е сигурно, че сградата ще е истинско продължение на изящната творба.

Небостъргачът се състои от 9 куба, извиващи се на 90 градуса около централна ос. Двата куба в основата са предназначени за офис помещения, в останалите 7 се помещават апартаменти, с изключение на последните два етажа, запазени за конферентни зали. 4 години и $235 млн.евро са били нужни на архитекти, инженери и строителни специалисти, за да вдигнат бляскавото чудо. За да бъде не само геометрично изящна, но и устойчива на силния северен вятър, дъждовете и природните катаклизми, сградата има стабилни основи. Сутеренът е на две нива с цилиндрични бетонни стени. Конструкцията над земята е завъртяна около спираловидна сърцевина. Скелето е съставено от лъскави стоманени тръби, а фасадата е изцяло стъклена. Подпорите са изработени от 4,5 т метал. Всеки от 54-те етажа е завъртян на 1,6 градуса спрямо по-долния, така че цялата конструкция да се усуква на 90 градуса от основата към върха по посока на часовниковата стрелка. За да е стабилна конструкцията, дебелината на стените е различна. В основата на кулата са дебели 2 м, а на най-горните етажи не надвишават 40 см.

Мостът "Чудо"

Мостът е с обща дължина 16 км и свързва Швеция и Дания. Той е един от най – мащабните инфраструктурни проекти в европейската история. Мостът над пролива Йоресунд, свързващ Малмьо с датската столица Копенхаген е и най-дългия мост над водна площ в Европа.

Цялото съоръжение включва: 8 км мост, 4 км изкуствен остров, 4 км тунел. Мостът осигурява бърза автомобилна и железопътна връзка между Малмьо и Копенхаген.

Н О Р В Е Г И Я

Страната

Норвегия е разположена в западната част на Скандинавския полуостров. Крайбрежието й е дълъго повече от 20 000 км, оградено е от три различни морета: Северно море на юг и югозапад, Норвежко море на Запад и Баренцово море на Североизток. На изток граничи с Швеция, Финландия и Русия. Към територията на Норвегия принадлежат и многобройните острови пръснати край крайбрежието й. Тя е позната и като „Земята на нощното слънце“ поради това, че част от страната лежи над Северната полярна окръжност, където през лятото слънцето не залязва, а през зимата повечето от долините остават тъмни за дълги периоди. Най-високата точка в Норвегия е Глитертинд (Galdhopiggen) - 2469 м. Площа на Норвегия е 385000 кв.км. Климатът й e средно умерен, особено край брега, под влиянието на Гълфстрийм. Вътрешният климат може да бъде по-суров, а на Север условията са субарктични.

Град Осло

Столица на Норвегия. Това е най-малко населената, най-чиста и най-добро място за живеене европейска столица. Много приятен зелен град, населението на която не надхвърля половин милион. Градът се състои от четири-пет етажни жилищни сгради, построени терасовидно. По-високо се извисяват само хотелите и бизнес – центровете. Градът е разположен е в Южна Норвегия на северния бряг на Северно море, в края на едноименния фиорд (Ослофиорд). Градът се разраства много бързо и образува сравнително ясна U-образна форма по брега на фиорда. Значителна част от общата площ на града е земеделска. Обкръжен е от планински възвишения покрити с гори. От страна на залива се открива красив изглед към центъра на града с величествените кули на Кметството, построено през 1933-1950 г. и богато украсено отвън със скулптури, а отвътре със стенописи на исторически теми.

Густав Вигеланд (1869-1943), норвежки скулптор

В Осло Вигеланд намира изоставено студио, където да работи. През 1905 Норвегия става независима от Швеция и като най-известният норвежки скулптор, Вигеланд получава множество поръчки за статуи и бюстове, за да се чества независимостта.
През 1906 той предлага модел на варовиков монументален фонтан, който, според първоначалното желание на Кметството на Осло, трябвало да украсява площада пред парламента. Творбата е приета, но относно това къде да се постави се появил спор и затова завършването на фонтана било отложено. През това време Вигеланд разширил проекта и добавил няколко груби статуи, а през 1919 г.- висока гранитна колона.

През 1921 година в Осло решават да разрушат къщата, където Вигеланд живее и да построят библиотека. След дълги спорове на Вигеланд се дава нова сграда от града, където да работи и да живее. В замяна той обещава да дари на града всички свои творби, включващи скулптори, рисунки и модели.

Вигеланд се мести в своето нова студио през 1924 година. То е разположено в парка Фрогнер, който Вигеланд избира за окончателно местоположение на неговия фонтан. През следващите 20 години Вигеланд се отдава на проекта за изложба на своите творби, който по-късно прераства в днешния парк "Вигеланд". Вигеланд живее и работи в своето студио до своята смърт през 1943 г. Пепелта, останала след кремирането му, още се пази там. Сграда се превръща в музей на Вигеланд.

Парк Вигеланд

В парка има 212 статуи от бронз, гранит и ковано желязо. Централна част на парка, наречена "Фонтана", може да се разглежда като символ на изобилието в средата на всеки човешки живот. Друга важна част, е т.нар. монумент във вид на Вавилонска кула, който изразява стремежа на човека към неговите идеали. Многобройните изумителни склуптори наоколо символизират взаимоотношенията между половете, между възрастни и деца. Те препредават стремежа на човек към безсмъртие. Фигурите имат реални прототипи. Чрез склупторите си Вигеланд показва отделните измерения на човешкия живот.

Музеят на викингите

В музеят са изложени три древни, изящни кораби, на които предците на норвежците са плавали около Европа и са пресичали Атлантика. Корабите са открити в раьона на Ослофиорд. Викингите умеели да строят военни кораби. Корабите били с големи мачти и винаги с драконова глава отпред - това те прилагали като се основавали на митологията си според която в моретата бродели чудовища. Главите прогонвали врага и носили късмет. В музеят са събрани и много предмети, съпровождащи древните викинги в техните походи: домакински прибори, шейни, лодки и др.

Музея на Амундсен - “Фрам”

Основна експозиция в този музей е полярния изследователски кораб Фрам, с който са плавали Ф. Нансен и Р. Амундсен. Корабът на Нансен, е бил построен специално за плавания във водите на Арктика и може би е най-здравият дървен кораб строен някога. На него след 25 години доплавал до Антарктида неговият последовател – вторият известен норвежски пътешественик Руал Амундсен.

Музея “Кон Тики” на Тур Хайердал

Музеят предлага различни експонати, свързани с живота на изследователя Тур Хейрдал. Това е най-посещаван норвежски музей. Той е частен и е принадлежал на третия забележителен норвежец - Тур Хейердал. В него са двата основни експоната - сала "Кон-Тики" и папирусната лодка "Ра", на които той е извършил своите знаменити плавания през океана. Музеят "Кон-Тики" запознава с историите на пътуванията на Тур Хейердал и на посветените на научното търсене негови експедиции. Тук се намира имитация на морското дъно с огромна акула и изложба на находки и копия на статуи от Великденските острови.

Крепостта Акерхус

Крепостта Акерхаус е средновековна крепост и замък, построени приблизително през 1300 година. Замъкът Акерхаус поразява особено. В него има както подземни камери, в които през Средновековието са били държани затворници, така и разкошни зали и стаи на горните етажи. В часовниковата кула се пазят мощите на кралете Хакон VII и Олаф V. Тук и днес се провеждат мероприятия с участието на краля. По време на Втората световна война нацистите са използвали Акерхаус като затвор и място за екзекуции. Днес тук се намира норвежкият музей на съпротивата, даващ ярка представа за немската окупация и борбата на норвежците срещу нея.

Националната галерия на Норвегия

Галерията притежава най-голяматя колекция на изкуството на Норвегия.В нея са включени творби на прочутия норвежки художник Едвард Мунк ("Вик"). Там са изложени и картини на Пабло Пикасо,Винсент ван Гог,Клаудио Монте и др.

Други забележителности, които видяхме са:

Националният Театър в стил Рококо, построен преди едно столетие специално, за да се играят в него пиесите на Ибсен. Сега пред театъра е поставена голяма склуптура на Ибсен; сградите на Парламента, Кметството където се връчват нобеловите награди за мир, Кралския дворец.

ФИОРДИТЕ

Ако на географска карта разгледаме крайбрежието на Норвегия, непременно ще ни направи впечатление, колко дълбоко в сушата са навлезли водите на трите морета, какви причудливи по форма водни басейни са образували, някои автори сравняват норвежкото крайбрежие с разкъсан от ветровете флаг. Тези неизброими водни басейни са фиордите.

Фиордът е проток от морска вода между скали или стръмни склонове, образуван от наводняването на покритите с ледници долини, след вдигане на морското ниво в края на последния ледников период. Типичните характеристики на фиорда включват: тесен морски проток, ерозирало глетчерово дъно много под морското ниво (което позволява на дълбоко газещите плавателни съдове лесна навигация). Стръмните склонове и скали, които се спускат под водната повърхност имат по-голяма дълбочина в горната и средната част на фиорда, отколкото в частта, разположена близо до морето, имат и отворена връзка с морето.

Терминът “фиорд” се ползва най-вече в Скандинавия и Исландия. По света има много фиорди, но ги наричат с други имена - канали, тесни протоци, тесни проливи, морски езера.

Най-голямата забележителност на Норвегия е нейната природа. Някой от западните норвежки фиорди са записани в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, като най-красивите места на нашата планета. Преди около 50 мильона години, протичащите през гранитените планини реки започнали да прокопават долини и през няколко последователни ледникови периода по техните пътища се спуснали ледници, които допълнително издълбали долините. След последния ледников период преди 10 000 години, глетчерите отстъпили, и морските води нахлули и изпълнили долините.

Цел на нашето пътуване е да видим тeзи природни феномени, да се докоснем и усетим със сетивата си норвежката природа, да стигнем и да преминен с ферибот по водите на най-дългия и дълбок фиорд в Норвегия – Зогнефиорд. Той се простира на 204 км навътре в сушата, а водите му са дълбоки 1200 м. Падината измерена над и под нивото на водата достига 2100м. Водата при входа му е с дълбочина от 170м, а навътре в сушата е няколко пъти по-дълбок.

Тръгваме с автобус от Осло в посока север, гр.Гьовик, спираме в Лилехамер, станал известен като център на зимните олимпийски игри през 1994г, пристигаме в Лердал, където автобуса преминава през 24-километровият автомобилен тунел "Лердал", и след кратко пътуване с ферибот се настаняваме в хотел в гр. Зогндал.

През целия път се възхищаваме на идеално поддържаните пътни артерии, многобройни буйни и пълноводни реки и водни басейни над които един след друг се редят голями мостови съоражения. Дъждът по автобусните стъкла и облаците на небето не могат да ни попречат да съзерцаваме вълшебната панорама, която се разкрива край нас. Извисяващи се, остри и тесни, губещи се в небесата планини по чийто склонове се стичат тесни и високи водопади, разливащи се помежду им смарагдовозелени долини, напръскани с керемиденочервените покриви на малките къщички в рибарските селца, тъмнозелени окъпани от дъжда гъсти гори.

Ноща в Согндал не идва, въпреки, че е полунощ. Слънцето не иска, и не иска да се скрие зад хоризонта, независимо че дълго прогонваме сънят, умората от дългия и вълнуващ път, както и плътните завеси в стаите си свършват работата. Утре ни предстои няколко часово пътуване с ферибот по Зогнефиорд.

На ферибота се качваме в Каупангер. Водата на фиорда се разтила нашироко в началото, ледено студена и мастилено синя, проблясваща на незалязващото слънце като люспите на гигантска риба. Планините наоколо се издигат почти отвесно от водите на фиорда и на места достигат височина от 900м. В далечината по някои не толкова стръмни склонове се белеят разхвърляни снежни преспи и ледници, сякаш ръката на художник е нахвърляни бели краски, за да подчертае релефа и красотата на сиво-зелените гранитни сколнове, които слизат до спокоините, като на езеро води на Зогнефиорд. Криволичещият му път го предпазва от бурите на Атлантическия океан.

Пътуването с ферибот по тесните ръкави на фиорда, ни предложи спиращи дъха гледки. Красотите започват от високото — огромни късове скали, нахвърляни сякаш от исполини, облагородени със зеленина и пресечени вертикално от тънки, като бели панделки водопади, които се пускат от преспите над тях, очертавайки различни криви по склона.

Ферибота пътува, а облаците скриват и откриват нови и на различни нива по склоновете водопади, чийто облаци от пръски на места образува фантастична паяжина.

Гледката е като от праисторията. Долу — кристална ледена вода гладка като огледало, свеж и чист въздух, грандиозна природа. Чуството за чистота и древност е особено силно. Дори тесните ивици земя, която се наблюдава от време на време от двете страни на фиорда, и която местните жители са превърнали във малки подредени ферми не може да наруши чувството на неземно великолепие, витаещо наоколо.

От Зогнефиорд ферибота преминава в изключително красивия отвесен скалист фиорд Нероуфиорд до гр. Гудванген. По време на това пътуване също се наслаждаваме на невероятно красивата природа на Норвегия. Тук пътуваме сякаш между стени с водопади, които се устремяват рязко надолу по планинските склонове и създават висящи воали от пръски и по килим от мъхове достигат фиорда. Някои от водопадите са разделени от скалите и образуват величествени каскади. След това вълнуващото човешкото въображение “водно чудо” - фиордите от Гудванген с автобуса се отправяме към гр. Берген.

Град Берген

Берген - вторият по големина град в страната, основан през 1090г е разположен е на югозападното крайбрежие на Норвегия на полуостров, с къщи, катерещи се по седем хълма. Хълмовете обграждат пристанището – стария център на града. Население 244 620 души. Той е един от най-топлите градове на Норвегия, благодарение на течението Гълфстрийм.

Дълги редици от дървени къщи с типична северна архитектура, обточващи Бриген, както се е наричало средновековното пристанище, сега са включени в списъка за опазване на световно културно наследство на ЮНЕСКО.

В близост до историческия център е крепостта „Бергенхус” и известният рибени пазар, който предлага голям избор на риби и всякакви морски деликатеси, отделно или в пълнежа на сандвичи, каквито тук много обичат и дори се извиват опашки от хора, които спокойно и културно изчакват реда си.

Градът е признат за официална врата към/от норвежките фиорди. Берген има вътрешно пристанище, което се явява не съмо най-голямото в страната, но и едно от най-големите в Европа обработващо над 50% от товарите в Норвегия според пристанищната компания. Градът е родно място на Едвард Григ.

След поредната “бяла” нощ в гр.Линдас се отправяме към Гьотеборг – Швеция, като прекосяваме с ферибот романтичния фиорд Хардангер. Гледката е позната, но магнетичната красота на извисяващите се скали, и тъмносините оградени с гъсти гори пробляскващи води продължава да ни очарова и покорява.

Слизаме от ферибота и с автобуса продължаваме по долината Мьобедал. От двете ни страни водата тече в тесни скалисти канали и се спуска рязко надолу, като в подножието водните струй се сливат в бурни бързей и се втурват към реката. Спираме на най-високия водопад в Норвегия – Ворингсфос, където водата пада от 180 м височина. Тук долината погледната от високо е красиво страшна. Преминаваме през панорамното плато Хардангервида, високо 1200м, разглеждаме изкуствения водосборен басейн под голям глетчер и продължаваме по дългия път Осло – Гьотеборг.

Д А Н И Я

Град Копенхаген

Градът е пълен със забележителности. Пълноправни стопани в него, както и в останалите градове на Скандинавия отдавна са станали велосипедистите и пешеходците. Автомобилните пътища и магистрали са огромни, много често са скрити в подземни тунели и на повърхността не могат да се видят характерните за големите градове задръствания.

Времето ни стигна да видим и посетим малка част от известните места: Кралския дворец Розенборг със Съкровищницата; Двореца Амалиенборг и смяната на караула пред него; Мраморната църква; Фонтана “Гефион”, посветен на Майка Дания; фигурата на Малката Русалка - символ на града; Площада на Кметството.Разходката с корабче по каналите на Копенхаген остави в съзнанието спомена за един красив, чист, спокоен град с прекрасна архитектура и приветливо население. Вечерта за малко зърнахме и Увеселителния парк "Тиволи".