Интернет порталът на Васил Лаков
Добре дошли в епицентъра

ПЪТЕШЕСТВИЯ ПО СВЕТА И У НАС

Остров Самотраки, Гърция [1.5.2008 - 5.5.2008]
Слънце, върхове, плажове и още нещо!

Ден 1

По първоначална информация трябваше да тръгнем рано сутринта в четвъртък. 4 дни преди датата на тръгване се оказа че съм командировка двата дни преди тръгването. До тук нищо лошо! Да, ама не съвсем! В неделя стана ясно, че всъщност тръгваме сряда вечерта, деня в който се връщах от командировката. Все още нищо фатално, трябваше да си приготвя две раници за пътуване вместо една. Тръгването за Гърция беше обявено в 23 часа, така че имаше време да се прибера, и да замина отново спокойно. Прибрах се в 19, а в 20 се разбра, че отново има промяна, не в 23 часа, а в 22 трябваше да съм на Руски паметник. Наложи се набързо да приготвя раницата и да излеза. Речено сторено. В 21:45 бях в автобуса за екскурзията.

Чакаше ни дълъг път до Александропулис, откъдето щяхме да вземем ферибота до остров Самотраки. Тръгнахме около 22:10 от Руски паметник и приблизително осем часа по-късно бяхме на пристанището, точно на изгрев слънце.

Разходихме се по околните улици и в 8:00 отплавахме към острова. Пътувахме около 2:30 часа в посока Самотраки, и в обратната също толкова след 3 дни. Времето беше много приятно за морско пътешествие.

Островът се оказа по-малък от Тасос и с население около 3000 души. Казаха ни, че козите и овцете са повече от хората. След слизането ни от ферибота се насочихме към хотела, който се намираше в курортното селище Терма.

По-късно се разходихме до т.н. столица на острова! Там обикаляхме доста по уличките. По пътя видяхме и първите диви кози на острова. След това се върнахме отново на пристанището и отидохме да вечеряме в едно заведение близо до хотела ни. Така премина първото денонощие от тази екскурзия.

Ден 2

Вторият ден беше отреден за изкачването на най-високия връх на острова - Фенгари (в превод "Луна") 1624 м. Това и направихме! Тази разходка ни отне малко повече от 12 часа и преодоляване на денивелажия около 1600 м.

Собственикът на хотела се беше постарал да ни настани добре и да приготви цяла кошница с червени Великденски яйца, които с удоволствие опитахме още преди да поемем пътя нагоре. На върха обаче яйцата бяха по-вкусни! Наблюдавахме изгрева на слънцето, няколко водопада, местната флора и фауна. Неусетно се издигахме над морето и се приближавахме към небето!

На слизане от върха открихме друга пътека през местната баня, която всеки можеше да я ползва, но на собствена отговорност! Вечерта хапнахме в една таверна носеща името на върха Фенгари, който изкачихме през деня.

Ден 3

През този ден ни предстоеше да видим няколко водопада на острова. Видяхе ги и тях. Направихме по някоя и друга снимка, а някои от нас дори плуваха. Очаквах прехода да е по-равен, но определено си имаше катерене, не като предишния ден, но все пак имаше!

След водопадите отидохме до най-източната точка на острова, или по-скоро докъдето стигаше пътя. Там имаше страхотна гледка към морето и съседния турски остров.

По обратният път се отбихме на един плаж, или поне така се наричаше мястото с камъни, вместо скали на острова. Разбира се пак имаше хора които не устояха на водата и плуваха, а водата си беше студена, лично проверих.

Ден 4

Този ден започна с разглеждането на светилището на великите богове. Накратко - нищо интересно за мен. Разхвърляни камъни по тревата и глинени съдове и статуи. Минахме отново през пристанищното селце на път за един плаж (единствения нормален плаж на острова), намиращ се в южната му част. Пътят до него и заливчетата там бяха наистина красиви и си заслужаваха всички снимки!

Тъй като този ден трябваше да нощуваме в Александропулис, се насочихме отново към пристанището, където ни очакваше ферибота. Навръщане, гледката на отдалечаващия се остров ми припомни същия момент от посещението ми на остров Тасос миналата година. Времето беше слънчево и топло, така че останахме на палубата през цялото време. Дори видяхме няколко делфина над вълните, но за съвсем кратко време!

Хотелът беше добър, само не разбрах защо в стая за двама бяха сложили 3 легла, но както и да е! Вечеряхме морска храна и някаква трева, която се оказа точно това - трева. Поне да имаше някакъв вкус тая трева, а тя по-безвкусна и от хартията да речем. Не че съм ял хартия, но така си мисля. С една дума - повече никаква трева на масата!

Ден 5

Това беше последния ден от нашата екскурзия до остров Самотраки! От Александропулис поехме към Кавала и познатите ми вече забележителности. Крепостта беше в ремонт, работниците - българи! Аквадукта си беше на същото място, къщата на Мохамед Али все още не работеше. Този път обаче се разходихме по малките улички около крепостта. Струва си човек да ги види!

Другото ново нещо което видях в Гърция беше една пещера по-пътя към българската граница. Пещерата беше водна, т.е. вървиш по мост над течаща река вътре в пещерата. Това беше и най-интересното в нея. Откъм скални образувания беше бедна. Имало и прилепи, които не видяхме. Това, което ме изненада беше факта, че бяха забранили да се снима във пещерата. Светлината пречела на прилепите. Съгласен съм с това, въпреки че в многото пещери в които съм влизал има инсталирана доста електрическа мощност във вид на лампи, светещи постоянно. В случай, че дадения вид лампи не е подходящ за тези условия, ами да ги сменят! То ако имаше възможност да се снимат прилепите пак разбирам, ама аз не видях такава. Само вода и скали, а на тях светлината не им влияе много. Освен това може да се снима и без светкавица, в случай, че тя е прекалено мощна! Аз разбира се снимах (<-:} Рекламния диск, който се продаваше на касата е пълен боклук, така че не си го купувайте, а снимайте сами! Резултата ще е по-добър.

След пещерата тръгнахме към родната Българя. Това беше неизбежно! Края на нашето пътешествие го отбелязахме с една хубава вечеря край реката, малко след границата, вече на българска територия. Така завърши и тази разходка в Гърция.