Интернет порталът на Васил Лаков
Добре дошли в епицентъра

ПЪТЕШЕСТВИЯ ПО СВЕТА И У НАС

Рила 2008 [2.8.2008 - 10.8.2008]
Пирин,Стара планина,Родопи, Рила и други нема

Ден 1: гр. София -=> х. Мечит

Тръгнахме както обикновенно в събота сутринта, този път от паркинга пред стадион Васил Левски. Хванахме автобуса за Говедарци. По пътя до там решихме, че прехода втория ден ще е по по-трудния, но по-красив маршрут, въпреки че не бяхме още във форма. След като слезнахме на площадчето в Говедарци, поехме към първата хижа за това екскурзионно летуване, а именно хижа Мечит.

Тя се оказа доста прилична хижа, направо да не повярваш! Понеже пристигнахме рано на хижата част от групата се разходихме по някаква пътека до една река, за да потренираме още малко за предстоящия дълъг преход следващия ден. Имаше доста гъби по пътеката, а както се оказа по-късно из цялата планина.

Преди вечеря успяхме да уредим превоз за тежките ни раници до комплекса Мальовица, за да ни е по лесно на следващия ден с малките раници.

Ден 2: х. Мечит -=> х. Мальовица

Както и предния ден, и днес времето беше идеално за българските туристи. Вървяхме, вървяхме и стигнахме билото на Рила планина. От там видяхме отсрещния дял на планината - Мусаленския и разбира се самия връх Мусала. След като повървяхме малко по билото се сетих, че вече бях минавал по този път и то с джип преди няколко години. След още известно време бъхтене по планината, започнахме да слизаме към Йончево езеро. Оказа се че има доста риба в него.

Пътя към Мальовица минаваше през една от двете писти по които карах ски няколко месеца по-рано тази година. И тогава снега не беше много! Отново познати гледки към отсрещните върхове, но този път без никакъв сняг. Там направихме една дълга почивка и отново поехме на път. А пътят беш къс, но продължи сякаш цяла вечност. Когато пристигнахме в хижата беше вече късен следобед.

Ден 3: Заслон на БАК

Тъй като и следващата вечер щяхме да преспим на същата хижа, днес се разходихме до близкия заслон на БАК. Като гледах стръмните склонове, които предстоеше да катерим на следващия ден направо ми се връщаше в София с такси. Но в началото винаги е така, а после гледката от върха заличава всяко напрежение в мусколите и съзнанието. По пътя нагоре на няколко пъти си мислех да се откажа и да седна да си почивам и да чакам другите да се върнат, но незнам как стигнах до крайната цел. Пътят обратно беше не по-малко труден от този нагоре. Май се върнахме навреме за обяд!

Ден 4: х. Мальовица -=> х. Иван Вазов

След закуска поехме отново по пътеката от вчера, самоче вместо наляво при паметника на загиналите българи в планините, продължихме направо до края на долината и започнахме стръмното изкачване на дясно. Пътеката минаваше покрай Еленино езеро, над което видяхме няколко диви кози.

След известно време се озовахме отново на билото от където се откри страхотна гледка към Рилския манастир и нашата хижа в ниското от където тръгнахме. Следващата точка в маршрута ни беше самия връх Мальовица. Качихме го и него, а след това хванахме пътеката за хижа Иван вазов. Този преход се оказа втория по продължителност.

Там започна или продължи (не си спомням) ежегодния планински турнир по бридж-белот! Напрежението беше ниско, нямаше огледала, нито бани, но какви туристи сме ние ако такива незначителни подробности могат да ни спрат!

Ден 5: Язовирни каскади и върхове с името Калин

В началото пътеката започна доста обещаващо, но по едно време играта загрубя - пътеката започна да се изкачва! Както и да е качихме се. От горе видяхме първо един нов язовир, с малко след това се качихме на върховете малък и голям Калин, от където видяхме и двата язовира носещи същото време. На слизане минахме по друга пътека, която се оказа малко по-кратка и приятна.

Ден 6: х. Иван Вазов -=> х. Рилски езера

След кратко изкачване по тревистия склон стигнахме точката от която следваше спускане към хижата. Пътеката минаваша покрай няколко от Седемте Рилски езера. За справка за езерата вижте някоя карта на Рила. От едно от езерата, където почивахме, видяхме група дъновисти на отсрещния хълм да се зареждат с бяла енергия. Скоро след това бяхме в хижата.

Хижата е голяма и позволяваше да продължим с турните по бридж-белот двете вечери, които имахме на разположение. Следващие ден разходката беше до близкия връх Харамията.

Ден 7: Връх Харамията

Пътя към върха минаваше през старата хижа Седемте езера. Понеже бях качвал скоро върха останах на хижата да ям, пия и да събирам слънчева енергия. Другите се качиха за около час до върха и за малко по-малко се върнаха до хижата. После поехме обратно към х. Рилските езера. След обяда играхме отново карти, а следобеда беше откриването на Олимпийските в Китай. Откриването беше наистина интересно. Очастващите страни също бяха доста - над 200!

Ден 8: х. Рилски езера -=> хотел Ален Мак, Мальовица

Това беше последния цял ден в планината за тази екскурзия. И като такъв заслужаваше да е в хубав хотел, а този беше такъв.

Пътя ни се спушкаше към хижите Ловна и Вада, а след това се изкачваше към Мальовица. Малко преди хотела ни имаше една хубава полянка за питници с пейки и рекичка.

Следобеда се проведе последния кръг от турнира по бридж белот, а по време на тържествената вечеря бяха връчени и наградите!

Ден 9: хотел Ален Мак -=> гр. София

Сутринта беше мъгливо и гората изглеждаше доста мистично, идеално време за загубване. Но не и когато човек разполага с GPS и хубава карта. След закуска половината група се натоварихме на едно микробусче и тръгнахме към софия. Останалите си бяха уредили собствен транспорт до София.

А когато пристигнахме валеше! Най-после да ни завали. Но както се казва - по-добре късно от колкото никога!