Интернет порталът на Васил Лаков
Добре дошли в епицентъра

ПЪТЕШЕСТВИЯ ПО СВЕТА И У НАС

Отново в Пирин 2009 [19.9.2009 - 22.9.2009]
Ой красив си Ирин-Пирин ...

Ден 1: гр. София -=> гр. Кресна -=> х. Синаница

И така, озовахме се на гарата в Кресна! До тук добре, всичко вървеше по план! Но истинското пътешествие започваше едва сега (ако не броим пътуване в градския транспорт). Разстоянието до първата ни хижа (Синаница) беше около 30 км и ако трябваше да го изминаваме пеша щеше да пристигнем в хижата доста късно. След като се оказа, че няма никакъв транспорт в нужната ни посока, включих GPS-а и поехме по асфалтовия път с надеждата, че скоро ще хванем превоз на автостоп. Нещеш ли след 10-на минути чухме шум от един микробус и веднага замахахме с ръце. Шофьора се оказа наш човек и ни качи веднага.

След 15-тина км стигнахме местността Върбите - вилната зона на град Кресна. След кратка почивка за обяд се качихме отново на микробуса и поехме по черен път в гората към местността Пещерата - още 10 км. Пътя се оказа доста живописен и спокойно тази част можеше да я минем и пеша.

Там където ни остави човека беше разклона за самата хижа Синаница. Пътя продължаваше към хижа Яворов (жълта маркировка). Някъде много близо имало и пещера, но нея я оставихме за следващия път. Очакваха ни 3 часа изкачване към хижата и затова поехме по пътеката край реката (червена маркировка).

Пътеката е добре маркирана, но е много лесно да се отклониш от нея, ако не се оглеждаш непрекъснато за следващата маркировка. Навигацията в планината се оказа за пореден път доста полезна, когато разполагаш с добри карти на местността. По пътеката имаше доста гъби включително добре познатите отровни гъби червени на бели точки в две версии - плоски и кръгли. След като набрахме известна височина ни обгърнаха облаци, които скриваха планината от нас, но дори и с облаци гледката около нас беше завладяваща.

След около 3 часа и малко стигнахме до познатата хижа. Веднага си спомних за предишното ми идване тук. Хижата се оказа все същата, не се беше променила дори малко. Вечеряхме и след това заспахме в студената стая. Бяхме само ние в хижата. По-късно пристигна една група от около 7 човека.

Ден 2: х. Синаница -=> х. Тевно езеро

Сутринта станахме към 8. За къде да бързаме. За втори път ми се случваше да спа повече от 12 часа. Събрахме си багажа, който винаги е повече от количеството, което се побира в раницата, но какво да се прави! Това никога не е било пречка. Когато човек е упорит може да постигне чудеса! Закуската беше чудесна - мекици чай и захар, захар и чай. Момичетата на пакетчетата чахар май не усещаха, че навън беше малко хладно!

Времето навън беше същото като предишния ден с леки облаци около нас. По прогноза първите два дни бяха с дъждове, но там където бяхме ние, нямаше такова нещо. Това беше добре, защото ни предстоеше дълъг преход до хижа Тевно езеро - около 7 часа.

Тръгнахме по пътеката към Синанишката порта, където по принцип се открива гледка към долината от другата страна. Тогава обаче поради ниската облачност отсрешните върхове и част от Спано поле бяха зад облачната завеса. Побързахме да слезем в полето преди евентуално да завали дъжд, но до такъв не се стигна. След известно време пресякохме реката и малко след това стигнахме заслона на Спано поле. Той се оказа по-голям, от колкото си го спомнях - цели 10 бунгала. Там поне М-Тел има покритие. Хапнахме топла пилешка супа за подкрепа и продължихме по пътя си нагоре.

По табелки от тук до заслона Тевно езеро се стига за 4 часа, но ние ги направихме 5. Маркировката отново беше добра, но и лесна за изпускане. На две места направо можеш да се отклониш дори да имаш карта, друго си е с GPS!!! Пътеката отново беше пълна с гъби и то много и все големи. Раят на гъбарите, като Раят е в преносен смисъл. Като стигнахме червената маркировка на билото малко си отдъхнах, вече бяхме близко. Бяхме на 2500 м.н.в. и предполагам, че от там се виждаха доста неща наоколо, но поради облаците единственото нещо което се въждаше бяха самите облаци. Минахме през Винарската порта и заслизахме към езерото и хижата с едноименното име.

До вечеряте се посъбрахме доста народ в малкото помешение. Оказа се, че задната част на хижата е разширена и има второ спално помещение. Нашето, което беше над дневната имаше 30 места. За тази хижа е добре да си носите сполен чувал, защото леглата са без чаршафи и сигурно рядко се чистят основно. Освен това си носете и чапанки, защото обувките се оставят на входа. Водата от езерото съще не е добре да се пие, защото е застояла. До последно облаците бяха около нас.

Ден 3: х. Тевно езеро -=> х. Демяница

Тази сутрин беше по-различна - облаците ги нямаше. Небето беше абсолютно чисто и синьо. Времето беше топло за сезона, въпреки че се появи ветрец. Пътя до следващата хижа Демяница беше само 3 часа и затова не бързахме да напускаме това красиво място в Пирин. Обядвахме на едно от езерата под Винарската порта. Споскахме се покрай реката и след известно време навлезнахме в гората. Хижата била известна с комарите си, но сигурно поради късното ни идване такива не се забелязваха. Тук човек може да прекара и по-дълго време особенно ако е с по-голяма група. Има баня, кафене и много място за различни занимания. Въпреки, че хижата е в ниското и е обградена с хълмове гледката си я бива. Трябва само да внимаваш какво ядеш там, че ако е развалено можеш да оцапаш пейзажа много яко...

Ден 4: х. Демяница -=> гр. Банско -=> гр. София

На следващата сутрин пропуснахме закуската по обясними причини. Към нас се присъедини едно момиче, което искаше да слезе възможно по-леко в Банско, на където се бяхме запътили и ние. Пътеката от начало върви покрай река в гората, но по едно време излиза на асфалтов път. На места обаче пътя може да се подсича. Минава се и през други 2 хижи или хотели. Минахме покрай едно заведение с хубава градинка близо до мястото където лифта пресича автомобилния път в началото на града. От дума на дуна, неусетно слезнахме в града с главно Г. Въпреки, че знаех за големите строежи в Банско, не очаквах да видя толкова голям град с училище, техникум, търговски център и голям площад. Представях си го някакси по-малък. Докато пресичахме града на път към автогарата се отбихме в една механа за обяд, отново с зелена градинка и две котки отпред!

След като похапнахме до насита, се отправихме към гарата с надеждата, че ще има скоро автобуси и няма да се наложи да чакаме дълго. По-малко от час след като пристигнахме автобуса дойде и доволни се настанихме на местата си. На едно място на пътя преди Благоевград имаше катастрофа и почакахме известно време, но като изключим това всичко мина по вода. Е като изключим пропускането на закуската този ден!