Интернет порталът на Васил Лаков
Добре дошли в епицентъра

ПЪТЕШЕСТВИЯ ПО СВЕТА И У НАС

Пирин 2005 [30.7.2005 - 7.8.2005]
Или за това как качихме най-високия връх по най-ниската пътека!

Ден 1: София -=> Благоевград -=> Добринище

Всичко започна от тук така: Въпреки липсата на предварителна точна информация за цялата екскурзия, групата се събра на автогарата в кв. Овча купел, към 10 ч. сутринта в събота. Малко по-късно се натоварихме на автобуса за град Гоце Делчев на редовните линии. Пътуването мина като всяко друго пътуване с автобус. Последователно спирахме в Благоевград, Разлог, Банско и Добринище, след което автобусът продължи по маршрута си, но без нас.

След като се преброихме и се установи, че цялата група е слязла от автобуса, за около 15 минути пеша стинаме до хотела в центъра на града, в който пренощувахме. Стайте се оказаха нормални със собствена баня, телевизор и тераса с изглед. Вечеряхме в ресторанта на хотела, който уж миришел на мухъл, но аз нищо такова не усетих. От тогава започна кебапчено-кюфтената мания.

След вечерята се събрахме на терасата на хотела и двамата водачи ни представиха групата. Групата се състоеше от 35 души, като ние младите бяхме около 1/3 ако не и повече. След като приключиха встъпителните думи разгледахме набързо града преди да се приготвим за сън.

Ден 2: Добринище -=> х. Гоце Делчев -=> х. Безбог

След закуската в хотела, чакахме да дойде рейсчето, което щеше да ни закара до долната станция на лифта за хижа Безбог. Когато най-после дойде се оказа че ще ни закара на два курса. След като се събрахме всички при лифта, се приготвихме да се качваме. Лифтът се състои от две отсечки, като общата продължителност на пътуването е около 30 минути. Под лифта минава и ски писта.

Малко преди да се слезе от него се вижда хижата и връх Безбог (2645). Хижата е хубава, като пред нея е езерото, на брега на което има нещо като бар. След като се настанихме поехме към връх Полежан (2851). По пътя за този връх е връх Безбог, но него не го качихме, поради липса на време. От билото се откри страхотна гледка към Стражите в едната посока и другите планински вериги в другата. Да отбележа, че нашата подгрупа от 5 души тръгнахме преди основната група. Върха наистина се оказа стръмен, но нали за това дойдохме! Там поседяхме около час и след това тръгнахме обратно. Малко под върха срещнахме другата група, която беше тръгнала по-късно.

След като се върнахме от върха си починахме край езерото. След вечерята се настанихме отново край езерото, и пяхме песни, но не бяхме сами. Около нас кръжаха милиони комари и мухи. Малко след като започна да се стъмва, запръска дъжд и се принудихме да влезем вътре.

Ден 3: х. Безбог -=> х. Демяница

След като закусихме в хубавата хижа с тоалетни с великолепна гледка към планината, поехме по същата пътека по която вчера стигнахме до връх Полежан. Този път обаче продължихме хоризонтално до Поповото езеро, което вчера гледахме отвисоко. Там разбира се някои се изкъпаха, въпреки, че това е забранено в Пирин. След почивката се върнахме малко по пътеката и поехме нагоре към Дженгалската порта. В ниското минахме край Валявишките езера, където отново се понамокрихме. След дълго ходене, накрая в гора, стигнахме хижата! Веднага след като се настанихме по бунгалата седнахме на обяд, беше вече следобед. Порциите храна бяха малки както обикновенно, но скарата някак засища вълчия глад. В хижата или по-скоро извън нея имаше баня, но опашката вървеше прекалено бавно и за това се задоволихме с къпане в студената река. След вечеря се събрахме около пейките и си разказвахме планински истории.

Ден 4: х. Демяница -=> х. Вихрен

Успяхме да се наспим и тази нощ. Закусихме рано към 7 часа и тръгнахме на поредния преход, този път към хижа Вихрен. В хижата имаше още едно голяма група, която тръгна заедно с нас и беше трудно да се върви по тесните пътеки. В началото пътеката върви в гора, но след известно време (може би към Василашките езера) излиза на открито. На горното Василашко езеро направихме почивка, след което ни предстоеше същинското изкачване към Тодорина порта. Разбира се качихме и тази порта, а малко след нас дойде и другата група. По пътя гледката беше наистина прекрасна, както може да се очаква в Пирин. От тук следваше слизане към Бъндеришките езера, на които използвахме почивката, за да погазим в тях. Това се казва студена и чиста вода! За другите езера да не говорим. Следобед стигнахме и крайната точка от прехода - хижа Вихрен. Отново бяхме уморени. Следващите неща по програма бяха настаняване в 2 големи стай с по 16 легла и обядване. След кратка почивка дойде време и за вечеря - не я пропуснахме. Оризът, който ядохме беше по-вкусен от този в Демяница предишния ден. Успяхме дори да се изкъпем в местната баня. Преди да си легнем се разходихме до съседната хижа Бъндерица, като видяхме и най-старото дърво в България - Байкушевата Мура. В крайна сметка, дърво като дърво. Само дето е старо и дебело (1300г.). Пътят до х. Бъндерица ми се видя безкрайно дълъг.

Ден 5: х. Вихрен -=> в. Вихрен и обратно

Както обикновенно след като закусихме се отправихме към върха. Някой останаха да си почиват на хижата, но по-голямата част от групата тръгнахме отново нагоре. Този път без тежките раници. При последното ми изкачаване на Вихрен, си бях обещал да не го правя отново, но някак си тръгнах и този път към върха. Първоначалната идея беше едната подгрупа да стигне Кончето, но без да качва Върха, а другата да го качи, но да не ходи до Кончето. По пътя нагоре подминахме отбивката за Казаните мислейки, че има друга пътека за Кончето. Според мен от там ходенето до Кончето щеше да е по-трудно. Както и да е, стигнахме подножието на самия връх Вихрен. След като си починахме почти всички тръгнахме към върха, включително и аз. Не знам защо. Една малка част от групта се върна по същия път до хижата. Самия връх го качихме за около 50 минути. Там решихме за разнообазие да слезем от другата страна т.е. през мстността Казаните. Така и направихме. Незнам колко време вървяхме но ми се стори доста. Към 2 часа следобед бяхме отново в хижата. Четиримата които все пак продължиха към Кончето се върнаха около час или повече след нас. След заслужената почивка дойде и вечерята.

Ден 6: х. Вихрен -=> з. Синаница

И днес програмата не се различаваше от останалите дни - закуска в 7:30 и тръгване в 8:00. Целта ни беше заслон (хижа) Синаница. Тръгнахме по позната вече пътека от хижа Вихрен. Можеби е имало вече облаци по небето, защото малко преди да стигнем поредната порта от където започва хоризонталната част, ни заваля градушка. Веднага си метнахме дъждобраните (мушамите). Поседяхме така известно време докато се намокрим и по-едно време тръгнахме отново нагоре. Тогава видяхме и светкавица, която падна в ниското през един рид от нас. Като се изкачихме до Бъндеришка порта, валеше по-слабо и само обикновен дъжд, но имаше гъста мъгла с видимост от около 10-15 метра. Като се събра цялата група и се преброихме, продължихме по равното. Така с бърз ход стигнахме втората порта за деня - Синанишката. Там вече не валеше. Направихме кратка почивка и заслизахме надолу към заслона. Нещата се развиха по обичайния ред - настаняване и ядене. Гледката към езерото и скалите наоколо беше прекрасна. На някой хора тази част от пътуването им харесваше най-много {:->) След това разгледахме околността. По-късно и през нощта имаше светкавици и валеше пак.

Ден 7: з. Синаница -=> з. Спано поле -=> х. Каменица

Сутринта на тръгване на заслон Синаница към хижа Каменица или Беговица пак валеше дъжд. Това обаче не промени нищо в нашия план за деня. Опаковахме се с мушамите и потеглихме нагоре към Синанишкия превал, през който бяхме минали вчера. След като го качихме, тръгнахме по пътеката за Каменица, която слиза надолу към Голямо и Малко Спано поле. По пътя преодоляхме няколко поточета, а дори по едно време спря и да вали. Пресякохме пътеката от хижа Яне Сандански към хижа Вихрен. След това спряхме за кратка почивка в някакъв спортен лагер от около 10 бунгала. Стоплихме се и се изсушихме до колкото това беше възможно. Когато решихме да продължим, пак заваля дъжд, така че голяма полза от сушенето нямаше. От там поехме по черен път за известно време, след което забихме в гора и продължихме да слизаме надолу. По някое време дъждът спря и дори стана приятно за ходене. В гората обаче се появиха доста комари, а камъните бяха хлъзгави. Вече относително близо до хижата пресякохме още една пътека от Яне Сандански, но този път към Демяница. Тогава стана ясно, че времената изписани на табелките не винаги отговарят на нашето време (<-:} Отнякъде пак хванахме черен път, по който вървяхме до самата хижа Каменица, въпреки че на едно място беше преграден с дървена ограда. По него вървяхме може би повече от час, като най-накрая стигнахме хижата. Събрахме се, настанихме се (въпреки всичко). Гледахме новините по телевизията за наводненията в Софийско поле. Вечерта я прекарахме в голямата столова на хижата, а тя между другото се оказа пълна до дупка (след нас дойдоха още една или две групи).

Ден 8: х. Каменица -=> з. Тевно езеро и обратно

Този път закуската беше малко по-късно от обичайното, т.е. към 8:30-9:00, тъй като се очертаваше да не ходим никъде този ден. Небето си беше все още облачно, а по прогноза трябваше да вали и днес. Но какво може да се прави в една хижа цял ден, освен да се почива.

Това ни беше предпоследния ден от екскурзията и трябваше да се прекара подобаващо. Затова една малка група от 3 души включително и аз, решихме да тръгнем към заслон Тевно езеро. Нали лудите не почиват, та затова тръгнахме и ние. В началото се върви през гората, като пътеката е почти хоризонтална. След като пътеката излезе от гората започва да набира височина малко по малко. В горта минахме край един череп на неустановено животно забит на маркировъчен кол. Какво ли означаваше това? Както и да е продължихме. Тренировките през изминалите дни си казаха думата и пътя ни се видя дори красив. Самата планина е красива, а какво остава за тази пътека.

Минахме покрай един водопад на реката която следвахме нагоре. След 1 или 2 часа Стигнахме до разклона за хижа Пирин. Пътят за х. Пирин е надясно и се изкачва от ляво на връх Куклите (2686). Ние продължихме наляво към Тевното езеро. Пътеката минава през няколко езера, някой от които образувани от многото валежи тази година. По-едно време стигнахме до Кози превал (2500-2600 м.). От там се разкриваше поглед към околните върхове от двете страни. Следваше малко слизане към друг разклон на пътеката. На една скала имаше две стрелки: жълта (надясно) за Тевното езеро и синя (наляво) за хижа Демяница. В последствие се оказа че и по двете пътеки може да се продължи. Ние обаче тръгнахме надясно. Пътеката стана камениста и заприлича малко на тази на слизане от връх Вихрен през Казаните. След като изгубихме малко височина, ни предстоеше последното изкачване към езерото и заслона.

Стъпка по стъпка го качихме и него и се озовахме до заветното езеро. Малко преди него от нищото се появи един двигател, от който изтичаше вода. След като го разгледах се оказа, че това всъщност е една мини, мобилна ВЕЦ. Гледайки картата по-рано очаквахме първо да стигнем до билото и след като повървим малко по-него да стигнем до заслона. Не бяхме обърнали внимание, че вървиме по пътека която стига директно до заслона. Затова се изненадах като видях този двигател сред нищото. След около 100-на метра видяхме езерото и се успокоихме. Установихме, че сме се качили за около 3 часа и половина при бавно ходене. Мястото се оказа удивително красиво! За да влезем в заслона (хижата) трябваше да се събуем на входа. Вътре бяха послани килими, по стените имаше снимки, залепени стихотворения, карти и други такива неща. Беше учудващо уютно, все едно си в дома си. Веднага седнахме да похапнем, менюто също беше супер - имаше топъл шоколад. Веднага ни сипаха боб с наденица и пилешка супа. След като си починахме огледахме спалното помешение над нас. Имаше 30 номерирани места за спане, като един от хората там ни казаха, че са се събирали и по 100 човека, сигурно като кебапчета на скара, но въпреки всичко на всякъде беше абсолютно чисто. Взехме си довиждане със стопаните и поехме обратно към хижа Каменица. Решихме на връщане да минем по другата пътека, след като се консултирахме с картата и разбрахме от къде бяхме минали. Всъщност тръгнахме по пътеката за Демяница, но при Мозговишка порта (близо до заслона), свихме в обратна посока надолу по синята маркировка. Слизахме доста до Малокаменишки езера, след което ни предстоеше катерене, което щяхме да избегнем и да съкратим времето за връщане, ако бяхме тръгнали по пътеката, по която дойдохме. Наистина бавно стигнахме до разклона със стрелките на скалата. Имахме още малко качване до Кози превал и от там слизане до хижата. Така и направихме.

Върнахме се в хижа Каменица малко след 18 часа. Времето за връщане се оказа също 3 и половина часа. Общото време на разходката беше повече от 8 часа (заедно с престоя на заслона). Струваше си всяка минута! Тъкмо си отпочинахме и вечерята дойде към 20 часа. Вечеряхме и продължихме да почиваме и да събираме сили за утрешния, последен ден от нашето приключение в планината Пирин.

Ден 9: х. Каменица -=> х. Яне Сандански -=> Сандански -=> Мелник -=> Рупите -=> София

Тази сутрин отново закусвахме рано. Беше последната закуска на групата ни. След това метнахме раниците на гръб и тръгнахме по пътя за хижа Яне Сандански. Вървяхме в гора докато не излезнахме на асфалтов път в местността Попина лъка. За около час и половина стигнахме в хижата. Докато чакахме автобуса да дойде пихме пo едно питие (който каквото искаше). Времето продължаваше да е мъгливо, но според мен беше идеално за туризъм. Я си представете 30 градусова жега с раница на гръб! След като се натоварихме в рейса, първата ни спирка беше град Сандански. Обядвахме в едно ресторантче на брега на изкуствено езеро с водни колела. Това май беше най-интересното събитие за този ден. Там отпразнувахме рожденния ден на един от нас. Следващата спира беше град Мелник известен с винарските си изби. От къде идва самото грозде не стана ясно. Дегустирахме едно от местните вина в Кордопуловата къща. След това бързо се качихме на автобуса и пристигнахме в местността Рупите. Там минералните извори са вече изцяло заградени с тухлена ограда и няма свободен достъп до тях, както беше преди. Имахме само 30 минути да стигнем до Петрич, от където взехме друг автобус за София. Пътищата около София бяха наред и нямахме никакви проблеми с връщането ни.