Интернет порталът на Васил Лаков
Добре дошли в епицентъра

ПЪТЕШЕСТВИЯ ПО СВЕТА И У НАС

Светите земи в Израел и Йордания [28.10.2011 - 4.11.2011]
Близкият Изток!

Ден 1: София - Тел Авив

Най-накрая! След няколко месечно отлагане, дойде и този ден. Посещението на Светите библейски земи, проследяването на пътя на Исус Христос и древният град Петра в Йордания, заедно с останалите исторически места и събития са уникално преживяване за всеки човек на Земята и заслужава да се видят по всяко време на годината.

И така! Групата се събра на летището няколко часа преди полета до Тел Авив. Проверката и чекирането на багажа продължиха необичайно дълго, но никой не пропусна два и половина часовия полет до Израел.

На летище Бен Гурион ни посрещна Анжела, местната екскурзоводка, говореща руски език. По пътя за стария град Яфо, тя ни разказа за празника Шабат, който започва след залез слънце в петък и продължава до залез слънце в събота. С други думи, почивният ден в седмицата в Израел е един и той е събота. Понеже Господ е създал Света за шест дни и на седмия си е почивал, евреите не трябва да променят по никакъв начин нещата през този ден. Това означава, че не могат да се използват ключове за настройка на климатици, асансьори, телевизори и т.н. В хотелите асансьорите преминават на специален, напълно автоматичен, режим изразяващ се в спиране на всички етажи и в двете посоки за определено време. Тук възниква логичният въпрос дали високите технологии биха нарушили религиозните канони, с други думи дали използването на гласови команди за управление на техниката могат да заобиколят забраната за използване на ключове и други подобни механизми за настройка на различни устройства?

От прозореца на автобуса разглеждахме архитектурата в града, който никога не спи според туристическите брошури. Оказа, се че типичния архитектурен стил, наречен Бел Хаус, е максимално изчистен и повечето сгради не представляват интерес в това отношение, дори изглеждаха занемарени. Имаше разбира се и изключения, като високите хотели по брега на Средиземно море и във вътрешността на града. Всяка градинка използваше капково напояване, поради ограничените водни ресурси в страната.

Първият обект в нашата туристическа обиколка на стария град беше квартала на зодиите. Тук всяка улица носи името на някоя от зодиите. Никой не пропусна да се снима под съответната каменна табелка. В квартала има много галерии и театрални школи. Главната уличка започваше от един каменен кит с фонтан и завършваше с висящ портокал от специалния сорт „Джафа”, който се продава отделно от другите сортове.

След няколко минути спряхме пред една египетска арка в един приятен малък парк с много високи палми. Арката е била част от двореца на Рамзес II. Същият този цар или по-скоро неговия син, според историците, се е удавил във водите на Червено море, когато Моисей преминава през разделените води на залива Акаба при бягството на евреите от Египет.

Панорамата от върха на парка започва отдясно с новия Тел Авив и плажа и завършва с моста на желанията и скалата на Андромеда вляво. Има легенда за спасяването на Андромеда от злия кит изпратен от Посейдон, но действието се е развивало в Етиопия, а не по тези земи. Що се отнася до моста, пак опряхме до зодиите. Не разгледах добре целия мост и скалата на Андромеда, за да не ми е скучно при следващото идване!

Слизайки към крайбрежната улица и старото пристанище на града разгледахме францисканската църква „Св. Петър”. До пристанището се добрахме по едни много тесни улички, като тези в стария Созопол.

Крайбрежната алея беше доста приятна въпреки вятъра идващ от морето. Гледката към града и плажа, както и към къщите на първа линия създаваше перфектно морско настроение. Часовниковата кула се намира пред главния площад на някогашния град Яфо.

Дойде време да се настаним в първия за тази екскурзия хотел, но понеже имаше достатъчно време до вечеря, си метнах плажната кърпа на рамо и бегом към близката плажна ивица на Средиземно море! Ситният пясък и морската вода, без водорасли, медузи и щипалки и като че ли малко по-солена от водата на Черно море, успя да създаде у мен много добро впечатление. Разбира се шезлонгите на плажа бяха безплатни, дори и тези пред хотелите и заведенията. Брегът бавно слизаше надолу и силният вятър създаваше доста големи вълни. Водата обаче беше доста по-топла от въздуха над нея и престоя във морето се оказа много приятен, а залеза на Слънцето и изгрева на Луната допълваха вечерната обстановка.

Предстоеше да видим що за храна предлагат в израелските хотели. На пръв поглед имаше голям избор на салати, но на мен нищо не ми направи впечатление и нищо не ми хареса. И десертите никакви ги нямаше. За пиене имаше само минерална вода, а другите напитки се заплащаха допълнително. Както се потвърди по-късно и тук бамбукът се използва често за декорация. След вечеря направих традиционната вечерна разходка по крайбрежната алея. И тук имаше спортна площадка, като в Мармарис, Турция. Разминах се с няколко тичащи по брега хора. Накрая стигнах до един фонтан с градинка с кактуси и палми, а след него се върнах в хотела ни. С това програмата за първия ден беше изпълнена напълно!

Ден 2: Тел Авив - Тиберия

През този ден предстоеше да посетим град Назарет, Кана Галилейска, река Йордан и местата около Галилейско море (езерото Кинерет), където Исус е проповядвал, преди да се настаним в град Тиберия на брега на същото море.

Докато пътувахме по пътищата на Израел, Анжела ни разказа за градовете покрай които минавахме, а те не бяха малко. Израел е малка страна (почти 6 пъти по-малка по територия от България, но със същото по брой население) и разстоянията между градовете не са големи. Минавайки край университета на Тел Авив, научихме, че образованието е платено, като частните учебни заведения са приравнени към държавните, а купуването на диплома не е възможно. Друг интересен обект беше хълмът Магидо, познат ни под името Армагедон. Там се е състояла последната битка между Доброто и Злото. Видяхме и едно арабско селце с едни много впечатляващи еднофамилни къщички, накацали по хълмовете около нас. Малко преди Назарет, вдясно от нас зърнахме планината Табор, която всъщност е един хълм с височина около 600 метра. Там, пред няколко апостоли, се е състояло Преображението Господне.

В Назарет са преминали юношеските години на Христос. Разгледахме базиликата „Благовещение”, на която много държави са подарявали икони във вид на стенни мозайки, които са изложени в двора. Именно тук Дева Мария е получила благата вест, че ще има Божи син. Архангел Гавраил я зарадвал с думите: „Радвай се, благодатна! Благословена си ти между жените!“. Храмът-базилика "Благовещение" е построен по проект на италианския архитект Джовани Мучо. Той събрал съзвездие от художници и скулптури от цял свят и в продължение на 15 години те изграждали красивите фрески, статуи и цялостния облик на базиликата. Мястото е обявено за сакрално от царица Елена, а храма е построен върху фундамент от Византийската епоха. Куполът на базиликата е висок 60 м и прилича на обърната към небето роза, чиито краища образуват буквата "М", а под него е разположена пещерата на Божието семейство. И тук, както във всички действащи храмове, трябваше да пазим тишина. След това посетихме работилницата на Йосиф и руините, където някога е бил домът на Дева Мария.

От едно магазинче малко под базиликата си напазарувахме минерална вода по 5 шекела и кока-кола по 10 (бутилки от 2 л). Точно на тази уличка има доста сергии за сувенири, дрехи и напитки. Сокът от нар не е толкова вкусен че да изпиете чаша от най-големия размер (20 шекела), изберете най-малкия или пийте сок от ананас или друг екзотичен плод.

На път за Кана Галилейска, видяхме Горен Назарет и неговите хубави бели къщурки. В Кана посетихме църквата, в която Исус е бил поканен на сватбата на един от апостолите - Симон. Там той е сътворил първото чудо като превърнал водата във вино. По това време обаче, съществувала традицията най-хубавото вино да се оставя за края на празненството. С течение на вековете, това събитие може да е поукрасено от разказвачите и в наши дни е известно като едно от чудесата на Исус. И този храм е построен над съответното историческо място т.е. древните градове са били бавно затрупвани през хилядолетията. В едно от магазинчетата за сувенири опитахме някакво червено вино, което се оказа със силен сладък вкус и не ми хареса много.

Следващата спирка беше река Йордан. Тук Исус Христос е бил покръстен от Йоан Кръстител. Като всеки друг исторически обект в Светите земи и тук имаше магазини и ресторанти. Реката в този участък е широка около 10-на метра и водата изглежда неподвижна, но в нея плуваха риби. Река Йордан е основния източник на питейна вода не само за Израел, но и за Йордания и Сирия. Поради тази причина водата в реката е силно намаляла с разрастването на градовете. В миналото реката трябва да е била доста пълноводна.

Покръстването изисква да се човек да се потопи изцяло и да е облечен в бяло. Въпреки малкото количество вода и индустриалното й използване, наличието на риби показва, че потапянето не е вредно, затова спокойно човек може да поплува. Рибите от своя страна, не спираха да хапят краката ни под водата. На излизане от комплекса си купихме сертификати за покръстването от големия магазин на цена от 2 долара, имаше и по 3.

След река Йордан поехме към близкия град Табха отново на брега на Галилейско море. Там се е състояло библейското чудо направено от Исус, а именно изхранването на 5000 души с пет хляба и две риби. На това място е издигната църквата на Умножението. Преди това обаче обядвахме в едно крайпътно заведение с хляб, риба и хумус. Рибата и еврейският хляб бяха много вкусни, но хумусът не ми допадна. Хумусът е хранителна паста направена от нахут и сусамов тахан с овкусители като зехтин, чесън и червен пипер. Вкусът определено не беше достатъчен да ме залъже. За експериментите с хумус се казва, че са довели до създаването на султанската разновидност с 40 подправки, която има много имитации и е любима в Близкия Изток от векове. Десертът беше замразени фурми. Те приличат на смокини, но не достатъчно за да изям цяла фурма.

В църквата се е състояла последната вечеря на Исус с апостолите след като е възкръснал и преди да се възнесе на небето. В древния град Капернаум е живял известно време в дома на Св. Петър. Близо до статуята на Петър с двата ключа от небесните порти се намира и камъка, на който е изобразен пътя на скрижалите (Десетте Божи заповеди) от Синайската планина до Йерусалим.

Тъй като денят напредваше се устремихме към хотела ни в град Тверия (Тиберия). След вечеря посетихме светлинното шоу на брега на езерото. Беше впечатляващо! За представлението няма билети и всеки, който дойде там може да го гледа. Представлението използваше уникална техника за представяне на образи. От две места се създаваше голяма водна стена върху, която се прожектираше филм. Хотела ни беше на едно възвишение и обратният път беше като тренировка за предстоящото посещение на Края на света в Петра.

Ден 3: Тиберия - Аман

Днес ни предстоеше да преминем границата с Йордания, понеже Петра се намира там. Тръгнахме на юг покрай Галилейското езеро, пресякохме река Йордан и след малко поехме успоредно на границата докато стигнахме ГКПП. Граничните формалности бяха нормални и с минимално закъснение бяхме на територията на Хашемитско кралство Йордания.

По пътя до границата Анжела ни разказа за маслиновите и палмовите насаждения. Те се покрива с мрежи за да може водата, която се изпарява да кондензира върху мрежата и да капе обратно върху растенията през горещия летен сезон.

Граничният Йордански град изглеждаше точно като граничен град. Повечето от къщите бяха с незавършен последен етаж. Но това се оказа, че не е случайно. Не се плащало данък докато не се завърши строежа на сградата. При следващото си идване ще проверя тази информация. Новият ни екскурзовод се оказа, че знае доста добре български език, понеже е живял 3 години в България. Той ни разказа за Йорданското кралство и за това, че всъщност при женитба, майките на двете семейства уреждали подробностите около сватбата, включително избирали и главните действащи лица в нея. Все пак младоженците имали последната дума. Разбрахме, че керваните по онова време се състояли от 1 до 2 хиляди камили, а сега една камила струвала 1500 долара.

Продължавахме да вървим на юг успоредно на границата през пустинни и скалисти местности, докато стигнахме 32? 15’ северна ширина, когато завихме наляво към град Аджлун и едноименната крепост на едно възвишение близо до града. Крепостта била завършена през 12 век от кръстоносците. Наложи се автобуса да се качи до крепостта на заден ход, понеже нямаше място за обръщане на входа. Хубави снимки станаха от покрива на крепостта!

След крепостта отидохме да обядваме в един ресторант със шарени столове на терасата, но понеже не беше достатъчно топло, останахме вътре. Ядохме, пихме и се веселихме докато не стана време да се качваме отново на автобуса. Тук за първи път се зарадвах на десерта – тулумбички! Следващият обект беше град Джераш и останките от древногръцки град.

Още от далеч забелязахме белите арки и входната порта на древния град. Той е бил населяван още от бронзовата епоха и е известен като „Помпей на Средния Изток”. Пътят от паркинга до входа на града минаваше през едно симпатично пазарче, според мен запазило атмосферата от онова време, когато града е процъфтявал, от който сега обаче са останали само няколко каменни стени и колони. Пазарчето ми хареса, а и всичко имаше цена от един долар. В града имаше необичайно голям брой запазени колони. Обикновено, земетресенията свалят повечето колони и до наши дни остават съвсем малко, но тук те бяха в изобилие. Всъщност благодарение на едно земетресение от 747 г. половината град е бил затрупан и затова сега при разкопките се откриват добре запазени постройки. Централният площад е с елипсовидна форма, нещо необичайно за римската империя. Над него се извисява храмът на Зевс, в който обикновените хора нямали достъп.

Друга интересна постройка е големия амфитеатър. Той е имал номера на местата за седене и специален коридор в горната част за лесен достъп на хората до всички места. Акустиката на съоръжението беше наистина добра. Дори ми се стори, че от най-горния ред звука е по-силен спрямо редовете на по-ниско. Звукът идваше от инструментите на трима музиканти от държавния оркестър на Йордания, доколкото си спомням. Те изпълняваха една много приятна мелодия, която към края си придоби модерно звучене.

Слънцето клонеше вече към залез и златистия цвят на каменните стени и колони заедно с дългите сенки създаваха автентична сцена на изгубен в пустинята град пълен със съкровища пазени от смъртоносни капани. Една от високите колони, преживяла безброй земетресения, и до днес се вееше от вятъра. В името на туриста някой се беше сетил да направи лост с една лъжица подпряна на няколко камъчета. Така слабото поклащане на огромната колона се забелязваше в по-дългото рамо на лоста. Ако лъжицата беше малко по-дълга, щяхме да преобърнем колоната устояла на природните сили от незапомнени времена. (Но всъщност лъжица нямаше и колоната въобще не се поклащаше!)

След дългата разходка в древния град поехме към столицата на Йордания, град Аман с население от 2.3 милиона души. Голям град! Йордания е малко по-малка по площ от България с население от 6 милиона т.е. почти половината население е събрано в столицата. Пристигнахме по тъмно в града и не успяхме да разгледаме архитектурата на сградите. Оказа се че в Йордания има обичай багажа да се внася в хотела от персонала на хотела. Сигурно идеята е да се осигури максимално удобство на гостите, но като, че ли това не се получи. При напускане на хотела багажа също се качвал в автобуса, като трябва той да е оставен пред вратата на стаята със залепен етикет. Спокойно може да си свалите и лично багажа до автобуса.

Десертът на вечеря в хотела пак ме изненада приятно – бисквитено руло, сладки тип „таралежки” и още едни с бял шоколад. Направо рай! След вечеря понеже не намерихме подходящо кафене и защото употребата на алкохол беше забранена, седнахме отново в ресторанта на хотела да обсъдим световния религиозен ред. Изпълнени с нови идеи и виждания, отбелязахме завършека на поредния богат на събития ден с превъзходно бяло вино.

Ден 4: Аман - Петра (Вади Муса)

Днес програмата включваше световно известната забележителност – древният град Петра и неговата емблема, Съкровищницата. Но да караме подред!

Архитектурата в Аман използва светли цветове за фасадите на сградите, които може да са и естествените цветове на скалите наоколо. Не е пищна, но е много привлекателна на външен вид. Аз бих я нарекъл „пустинно-крепостна” архитектура. Новия ни водач, който е живял 15 години в България ни разказа отново за града и страната. Градът е двойно по-голям от София и бързо се развива. Климатът в южната част на страната е субтропичен, особено в долините на река Йордан и долината Араба. През най-студения зимен месец януари, хората ходели на плаж на Мъртво и Червено море. Интересна страна за живеене! Страната разчита и на селското стопанство. Йорданците получавали по четири реколти домати в годината. През лятото температурата достигала до 50 градуса, и затова ние бяхме в началото на зимата, когато все още не валят дъждове. Природата от двете страни на пътя беше скалиста и кафява на цвят. Не виждахме следи от развито селско стопанство. Пътувахме на юг по Кралския път, който преди пресичал 3 кралства. Другият път за южната част на страната минава по бреговете на Мъртво море, но отнемал повече време поради многото завой, долини и върхове. Явно е по-живописен. На половината път до Петра спряхме за почивка на един от големите туристически магазини за сувенири, а и не само, наречен буквално „замъка по средата на пътя”.

На входа на град Вади Муса, в който се намира и Петра имаше един специален извор. Още когато Мойсей ударил с гегата си земята от нея на това място бликнала вода, което е станало около 3500 години преди Христа. Специалното на извора е, че това е Извора на младостта, т.е. всяка глътка вода връща времето назад с 10 години. Става дума за външния вид на човек обаче!

Екскурзовода ни съобщи радостната вест, че точно днес има „Petra by night”, т.е. вечерно представление в каньона на Петра, което се провежда всеки понеделник, сряда и четвъртък. Каньона бил осветен с 10 хиляди свещи! Билетът струваше 12 динара, което е 12 евро. Хотелът ни се оказа не този по програмата, който беше много близо до входа на Петра и центъра на града, а един в другия край на града. В града имаше и китайски ресторант, интересна комбинация на кухни.

Но да се върнем на темата за Петра. Хубаво е да си носите вода за пиене, защото има какво да се види там и цял ден да се разхождате сигурно няма да видите всичко. Още по-добре е да носите удобни туристически обувки. Почвата е песъчлива или камениста и лесно може да си изкълчите глезен. На нощното представление си носете и някакъв източник на светлина, като челник например. Не знам кога затварят вратите на комплекса вечерта, но може да отидете по-рано и да направите една нощна разходка из гробниците. Самото представление отваря към 8 – 8:20 вечерта и до 9:00 трябва да сте на площада пред Съкровищницата, където се състои същинското представление. Продължителността му не е голяма – около половин час, но все пак си заслужава да се преживее лично. Повече подробности няма да разкривам за да ви е интересно когато го видите. Ако се чудите какво да правите докато дойде време за шоуто може да посетите Каменния бар близо до входа.

През деня трябва да разгледате колкото се може повече обекти. На изхода от каньона има няколко големи гробници във скалите отдясно и по-малки отляво. До тях обаче се стига по стръмни пътечки, които не са за всеки. Ако продължите по равния, но песъчлив път, към Края на света, ще стигнете до един ресторант преди началото на изкачването в планината, където може да съберете сили. Трябва да имате предвид, че тогава имаше някаква неприятна миризма около ресторанта. Ако бързате да хванете автобуса до хотела си, в случай че той е далеч, запазете около 50 минути за достигане до Края на света при бърз ход считано от края на каньона и големите гробници. В този случай не трябва да се захласвате по многото сергии по стръмната пътека нагоре. Не забравяйте, че и връщането е също толкова дълго. След като се изкачите до манастира, и починете отново, отидете до някой от Краищата на света, има поне три наблюдателни площадки.

Аз обаче ви препоръчвам да отделите, ако можете, два дена или един цял ден и нощ на Петра и да не бързате за никъде. По сергиите може да намерите много интересни каменни и дървени сувенири. Още от входа на комплекса може да се качите на кон, магаре, камила или каруца и така да спестите много време, но така няма да видите кой знае какво и пребиваването в Петра губи голяма част от обаянието си! Може да хванете магаре за да се изкачите до горния манастир, който прилича много на самата Съкровищница и да стигнете до Края на света, но не е същото. Горе има интересно заведение предлагащо хапване и пийване и не на последно място, уникални гледки.

За да се насладите напълно на всички места трябва да сте в добра физическа форма, и още един съвет от мен, когато екскурзовода започне да ви показва разни динозаври в скалите над вас, не му обръщайте внимание, а се обърнете в обратната посока и извикайте силно „О боже Господи!”, може и на английски език. {:->)

Ден 5: Петра (Вади Муса) - Ейлат

Днес ни предстоеше да слезем до най-южната точка на Израел и Йордания – техните брегове на Червено море и да спим в курортния град Ейлат отново на Израелска територия. Речено, сторено! Но какво се случи междувременно!

Сутринта след стандартната закуска се качихме на автобуса и поехме на път. Преди да излезем от града спряхме на една панорамна площадка на пътя, от която се виждаше целия град, каньона и върховете около Петра. Идеално място за снимки! След като продължихме пътя си, екскурзовода ни разказа за особеността в Йордания, че един мъж може да има до 4 жени, но обратното не било позволено, а природата около нас си оставяше все така камениста и пуста, движехме се по Кралския път.

След около час спряхме на едно огледно място с изглед може би към долината Акаба. Там, отново имаше голям магазин за сувенири и всякакви други джунджурии.

Продължихме към граничния йордански град Акаба за да пресечем границата и да се настаним в хотела в Ейлат. Град Акаба е важен от икономическа гледна точка град за Йордания. В него се забелязват и доста съоръжения от петролната индустрия. В града не спряхме, а се насочихме към граничния пункт, който преминахме без особени забавяния. Някои обаче бяха накупили прекалено много сувенири и бяха подложени на по-обстоен преглед на багажа. Тук, на брега на морето, се намира една от резиденциите на йорданския крал. Червено море се нарича така заради червеникавия цвят на цъфтящия през юли-август планктон във водите му. След границата ни посрещна отново Анжела за да продължим разглеждането на Израел.

Спряхме за малко до летището, за да купи Анжела билети за водния парк със силно рекламираната подводна обсерватория. Преди да разгледаме този парк, направихме една обиколка по крайбрежната улица на града и стигнахме до египетската граница. Колко е малък светът! На места плажа изглеждаше идеален въпреки многото пристанищни съоръжения. Видяхме голямото пирамидално кино “IMAX”, както и красивите жилищни квартали. Отбихме се в един магазин за известните местни минерали (Ейлатски камък - малахит), от който се правят бижута и статуи. Зеленият му цвят произлиза от медта в състава му.

След магазинчето отидохме в прочутата морска обсерватория. Билетът струваше 45 долара, но според мен цената беше завишена за това което представляваше този парк. Голямата атракция, 100-тонната подводна кула, не представлява нещо много величествено от каквато и гледна точка да го погледнеш, но все пак имаше какво да се види в парка и по-точно в откритите аквариуми, не в кулата. Това са различни видове шарени риби, костенурки, акули, имаше и една змия и крокодили. Ако веднъж влезнете в парка по някаква причина, трябва да гледате филма прожектиран в киното. То е с подвижни седалки, които от време на време се клатят. Билетът за него е отделен и се купува от информацията на входа за 10 шекела. Филмът беше кратък и без резки движения на седалките, поне този филм, който гледахме ние. Ставаше дума за спасяването на големите акули от мрежите на рибарите в Южна Африка. Като цяло не препоръчвам посещението на този обект. Вместо това може да се гледа някой хубав филм в „IMAX” киното или да разгледате центъра на града и задължително да се поплава в морето на хубав бряг с по-ситен пясък.

Аз разбира се не пропуснах къпането, но мястото срещу хотела се оказа много каменисто и не достатъчно добро за плаж, а стана и тъмно. Това беше третото къпане във воден басейн за тази екскурзия! Водата отново беше чиста и по-топла от околния въздух. Само ако и брега беше по-хубав щеше да е идеално! И тук човек може да прекара няколко дена и да остане напълно доволен.

Ден 6: Ейлат - Йерусалим

Не бях предполагал, че изгревът над Червено море и отсрещните планински вериги може да бъдат толкова ... Не мога да намеря точната дума! Трябва да се види, друг начин няма! Днес плана беше в рамките на 400 км да разгледаме парка Тимна, да се изкъпем в Мъртво море, и да вечеряме в Йерусалим. Нищо работа за нас!

По пътя за Тимна, ще ви разкажа за финиковата палма, която е род растения от семейство Палмови, включващ 18 вида. Плодовете й са костилкови, известни като фурми. Фурмите не ми харесаха. Въпреки, че в България финиковата палма е популярна само като стайно цвете, в пустинните местности на Северна Африка и Близкия Изток достига на височина до седеметажна сграда. Фурмите са един от най-древните плодове, отглеждани от човека. В пустинните местности, фурмите са основен източник на храна от хилядолетия. Отглеждат се по тези места от цели 4000 години. Вкусните (според някои) плодове съдържат много витамини и въглехидрати. Пресните фурми са твърди и не са вкусни. Когато узреят, стават оранжеви на цвят. След ферментация придобиват тъмнокафяв цвят. От една финикова палма се добива средно 45–90 кг. плодове. Този добив обаче се получава, когато палмата достигне възраст от 10–15 години. Палмата живее между 100 и 200 години. Друг интересен факт, е че в Израел поливат палмите и със морска вода, като икономисват питейната.

Ето, че пристигнахме в парка. На отклонението за парка ни посрещнаха някои от египетските богове, а на самия вход са изрисувани по стените на кръглата кинозала. Залата е кръгла защото платформата със седалки се върти на 360 градуса, а зад екрана има различни макети на местата в парка. Филмът беше интересен въпреки, че беше на руски език. Ако беше на английски щеше да е по-добре. В парка има много интересни обекти, но ние успяхме да видим само 4 от тях.

Първият беше „спиралният” хълм, който просто беше до пътя. След него се спряхме при „каменната гъба” и изгасналият „горящ” храст. На това място минава пешеходен маршрут със зелена маркировка. Следващият обект бяха „стълбовете на цар Соломон”. Това са приличащи си високи скали изглеждащи като стълбове. Качихме се по пътеката вдясно от стълбовете, провираща се между скалните образувания и слезнахме до останките от древен храм на миньори. В намерените множество артефакти се споменава името на богинята Хатор. Хатор е богиня на любовта и хранителка на фараоните и властелин на далечните страни. Изобразява се като крава или жена с рога на крава и слънчев диск. В началото е била персонификация на Млечният път. Изобразяват я с рога, с които издига Слънцето на небето.

След Соломоновите стълбове стигнахме до езерото, където изглежда е и администрацията на парка, и се организират еднодневни и нощни обиколки. Именно тук се пълнят и малките шишенца с цветен пясък. Интересен е начина на запушване на бутилките. Това става с малко глина, като пясъка трябва да стига почти до ръба на шишето, така че глината да го притиска плътно. Когато е топло останалия въздух в шишето се нагорещява и се разширява, като избутва калта нагоре. Номерът е да пробиете глината докато е още влажна с нещо тънко и да набутате още кал. Ако оставите за малко на слънце шишето, ще видите дали сте го запушили добре. Ако глината се надигне пак, повторете указаното упражнение. Ако ви се стори, че пластовете разноцветен пясък не са много интересни, може да разклатите леко шишето докато се разместят и образуват някакви фигури. В магазина продават и комплекти за пълнене с 3 или 6 бутилки и пакетчета пясък. Стават за подаръци на деца. Един вид 3D оцветяване, само дето се използва въображението за създаване на картинките.

След парка, прибрахме част от групата, която не дойде с нас в парка, от близкия кибуц. Там пихме и ядохме различни видове млека. Следващата значима спирка в програмата беше Мъртво море. На неговите брегове са били древните градове Содом и Гомор, които били унищожени от Господ поради многото грехове на жителите им. Само семейството на Лот било спасено от два ангела дошли да търсят праведни хора в двата града. На един от солените хълмове край южната част на Мъртво море има скала, приличаща на човешка фигура, като според древно предание това е жената на Лот, която се обърнала да види разрушените градове докато е бягала със семейството си от срутващите се градове. На бреговете на Мъртво море наистина са открити останки от древни градове.

По бреговете на морето има построени много хотели предлагащи балнеолечебни процедури. Използват се богатите на минерали и соли води и почви на морето за различни процедури. Трябва да се отбележи, че нивото на морето спада с един метър на година и то бавно изчезва. Същото е положението и с Галилейското езеро. Сегашното ниво на Мъртво море е -420 м. т.е. морето се намира на 420 м под стандартното морско равнище. Това е и най-ниската точка на Земята. Галилейското езеро е на малко по-високо -213 м. Затова река Йордан тече от север на юг и спира в Мъртво море, понеже няма накъде да се оттече. Малко след Содом и Гомор в ляво на пътя, на един хълм, се вижда и крепостта Масада, която също си заслужава да се посети, защото до нея се стига с лифт и историята й е много вълнуваща. Повече подробности за крепостта и за другите посетени обекти може да откриете в приложението към разказа, което ще бъде публикувано по-късно.

Преди да стигнем един от плажовете на Мъртво море, минахме през фабриката на компанията Ahava за козметика. Не се бавихме много и бързо слезнахме до плажа, а там кал до колене! Целите се омазахме с тая черна кал. Поради високата соленост от 280 г/л, трябва да бъдем внимателни когато сме във водата. Не трябва водата да попада в очите или устата на човек и не трябва да седим вътре повече от 15 минути наведнъж. Освен къпането във водата има и топъл серен басейн, в който се влиза за максимум 10 минути. Него не го видях, замисъла беше да се види самото Мъртво море. Топли басейни има навсякъде. И наистина, човек не може да потъне в морето дори и да се опитва. На допир водата е съвсем обикновена, но подемната сила, която създава е много голяма и сякаш морето само избутва човека на повърхността. Спокойно човек може да чете някоя книга без да се притеснява, че ще потъне, никакви усилия не са нужни. Чудя се с колко големи джапанки, човек може да се разхожда по повърхността на морето. Сигурно шишета от кока-кола няма да са достатъчни, но две 10 л. бутилки от минерална вода може и да свършат работа.

След като се измихме добре от калта на Мъртво море, поехме по пътя към свещения град Йерусалим. Пристигнахме в хотела, но не този по програмата, който беше близо до стария град, а един друг доста по-далеч. Вече беше и тъмно. Палестинската територия с името Западния бряг, се оказа не една област а много по-малки области около някои градове в тази част на Израел. На вечеря салатите бяха все същите и нито една не привлече моето внимание. Плодовете и десертите бяха малко по-добре. Същинското разглеждане на Йерусалим предстоеше на следващия ден. През утрешния ден щяхме да посетим Витлеем и Божи гроб и щяхме да станем хаджии. Затова се отдадохме на заслужена почивка преди да изминем пътят на Исус Христос до разпъването му на кръста.

Ден 7: Йерусалим

Днес ни предстоеше да посетим Библейския град Йерусалим, съседния град Витлеем и няколко други историко-библейски места описани в Библията.

Стигнахме до крепостните стени на стария град, в които има общо 8 порти, от където са тръгвали пътищата към близките и по-далечни градове. Най-красивата порта е тази водеща към Дамаск, столицата на Сирия. Близо до тази порта минава трамвай, като впечатление прави посадената трева между релсите. Насочихме се първо към Гетсимания и едноименната градина, където е бил заловен Исус през нощта след Тайната вечеря. Градината се намира на Маслиновия хълм и се състои от няколко много стари маслинови дървета и няколко по-млади. В близост до градината се намира храма Сълзата на Господ (Dominus Flevit), обърнат към Йерусалим и където Исус е оплаквал съдбата на Йерусалим и евреите, но нашият тур не включваше този храм. Разгледахме Църквата на всички нации или Гетсиманската църква.

В Гетсимания е и друга светиня - гробът на Света Богородица. Голямото стълбище слиза към подземието на храма, където е каменното ложе, приело тялото на Божията майка. Според преданието от тук то е качено на небето и отново съединено с душата на Дева Мария. Зад гроба, който едновременно е и църковен олтар, върху специален постамент е иконата "Св. Богородица Йерусалимска".

След това се насочихме към град Витлеем, който се намира в Палестинската автономия т.е. трябваше да преминем отново граница. Пътувайки покрай стените на Йерусалим отново видяхме отдалеч Църквата на всички нации и храма Сълзата на Господ, както и останалите порти на града. След известно време стигнахме до едни съвременни стени, тези ограждащи Палестина. Условията за влизане в Палестина са сложни и затова имахме местна екскурзоводка, която също говореше добре български. Сега християните представляват около 30 % от населението. Тя ни чакаше в едно магазинче за сувенири във Витлеем. Там имаше много дървени кръстове, статуи и макети на библейски личности и събития. На групата ни раздадоха талони за 15 % отстъпка от цената.

Отправихме се към родното място на Исус Христос, което представлява една от няколко пещери. Сега над това мястото се намира базиликата „Рождество Христово”. Във Витлеем е роден и Давид преди около 3000 години - вторият цар на Израел, поради което в Библията градът е наричан често „градът на Давид“. Според библейско пророчество, Месията трябвало да бъде негов потомък и да се роди в неговия град. Става все по-интересно! На мястото където се е родил Исус в пещерата има звезда върху която може да се осветят различни предмети. Срещу тази ниша са и яслите. Тук започва историята в Новия Завет.

След това излезнахме на площада с кметството на града и единствения храм, където се водят служби на древния арамейски език. Това беше посещението на Витлеем – родното място на Исус. Сега се насочихме към гроба Господен, който се намира в стария Йерусалим. Мястото на възнесението Господне е някъде на Маслиновия хълм, но за точното място се спори. Излизането от Витлеем също премина бързо, но обикновено имало сериозни проверки. По пътя към Йерусалим спряхме на една панорамна площадка с изглед към Храмовия хълм - най-свещеното място за юдейската религия и второто най-свещено място за исляма. На този хълм е бил издигнат Първият храм (Храмът на Соломон - построен около 10 век пр.н.е. и разрушен около 6 век пр.н.е. от Вавилонците), а след разрушаването му - и Вторият храм. Цар Ирод Велики, за да може да построи огромен храм, значително по-голям от предишния (а и от самия хълм) разширил хълма с огромни наклонени подпорни стени. След като римляните разрушили Втория храм през 70 г. Тези стени са единственият остатък от храма, като една от тези стени е запазена и до днес и е известна като „Стена на плача“. За нея дълго време се е смятало, че е била една от стените на самия храм, но сега се знае, че е била само подпорна стена на площадката на храма.

След като се върнахме в Йерусалим се насочихме към Лъвската порта, която се счита за началото на Пътя на страданието (Via Dolorosa) или Пътя на кръста (Via Crucis) към хълма Голгота. Трябва да се отбележи, че сега възприетият път и местата където Исус се е спирал, са приети чак през 15 век.

Нашата първа спирка беше родния дом на Дева Мария. До средата на ХIХ столетие никой не е подлагал на съмнение факта, че Света Богородица е погребана в Ерусалим. След това обаче една немска монахиня на име Катерина Емерих изпада в транс и описва мястото, където Дева Мария доживяла дните си. Според нея то се намирало близо до древногръцкия град Ефес, чиито развалини се намират близо до Селджук - на няколко километра от Егейско море. Самата Емерих никога не е стъпвала там, но присъстващите били впечатлени от разказа й и го разпространили.

Следващата ни спирка беше манастира на Белите братя. В този манастир е имало къпалня с много дълбоки басейни. В двора на комплекса имаше и доста котки. Именно на този басейн Исус е извършил едно от своите чудеса. Изцелил е старец, който не е могъл да ходи и сам да стигне до басейна.

Началото на Пътя на Страданието започва с мястото, където е била произнесена смъртната присъда. Следва слагането на трънения венец на главата на Исус във втората спирка по пътя. На третото място той пада на земята под тежестта на кръста. На четвъртата спирка, се среща със своята майка. На петата спирка, той почти пада на земята, но успява да се подпре с ръка на стена на къща. Там сега се вижда вдлъбнатина в камъка. Тук Симон помага на Исус с носенето на кръста. На шестата спирка, жена на име Вероника избърсва лицето на Исус с кърпа и лицето му се отпечатва върху кърпата й. На седмата спирка Исус пада за втори път на земята, минавайки под портата на съда. Това е едно от най-натоварените кръстовища в стария град. Всеки петък от 3 часа следобед се провежда церемония от францискански монаси по пътя на Исус Христос. Осмата спирка се намира най-близо до църквата на Светия Гроб. Тук Исус е изнесъл реч към тълпата около него. На деветата спирка Той пада за трети път на земята, мястото се намира до Светия гроб. Около това място има няколко интересни обекта, като един от тях е малка ортодоксална църква „Св. Елена”. В църквата под земята има голям воден резервоар доставящ вода за храма на Божия Гроб. Тук има и други храмове на различни религии. На десетата спирка са разкъсани дрехите на Исус. Мястото се намира в двора на Божия Гроб, в малък параклис. Под този параклис се намира друг параклис „Св. Мария от Египет”.

На единадесетата спирка Исус е бил прикован към дървения кръст. Мястото се намира на хълма Голгота, където сега има издигнат голям храм над самия Гроб Господен. Всички свещени места от номер 10 до края се намират под покрива на голямата църква. Дванайсетата спирка е мястото където Исус умира на кръста. Там сега има олтар със сребърна звезда около дупката където е бил забит в земята дървеният кръст. Тринадесетата спирка е камъкът където е бил положен Исус след като е свален от кръста. Там е бил помазан и облечен в ленени дрехи. Тук става и освещаването на предметите, които носим.

Последната, четиринайсета спирка от пътя на Страданието е Божия Гроб, където е бил положен Исус за последен път. Самата гробница се намира в малък храм под купола на по-големия. Входът на гробницата е покрит с мраморна плоча. Докато чакахме да влезем в храма се проведе служба от монасите.

След посещението на Божи Гроб, остана да видим и Стената на плача. На влизане преминахме през бърза проверка на багажа. Пространството пред стената е разделено на два части, за мъже и жени. По-малко вярващите мъже трябва да си сложат задължително белите шапчици малко преди самата стена. Те са безплатни и могат да се задържат за спомен. Поверието гласи, че ако оставиш листче със своето желание, то ще се сбъдне. Може и така да е! Кой знае!?

С това обиколката на стария Йерусалим и изминаването на Пътя на Исус преди разпъването му на кръста, приключи и се отправихме към хотела. След вечеря се разходихме до близкия „струнен” мост над едно кръстовище. Направихме малко нощни панорамни снимки и се прибрахме за да си стегнем багажа за ранния полет на следващия ден.

Ден 8: Йерусалим - Тел Авив - София

Някои спаха 6, други 4 часа, но всички бяхме навреме във фоайето на хотела. Последният ден от екскурзията всъщност беше половин ден. Денят започна още в 2:00 часа през нощта. Това се налагаше защото полета беше в 7:00 сутринта, а пътя до Тел Авив и пред-полетните проверки изискваха време. Хотелът беше осигурил все пак закуска на крак, която пак не беше кой знае какво. Пътят беше чист и стигнахме навреме до летището, на което бяхме пристигнали преди осем дена. През нощта беше валяло дъжд и по пътя отново заваля. Дъждът тук е много важен поради малкото налична питейна вода. Обикновено сняг валял през два дена от годината и тогава не се работело цяла седмица. Защо ми звучи толкова познато това?

На летището отново имаше чакане и проверки на багажа, а оставащото време до качването ни на самолета премина в обикаляне на магазините в голямата кръгла зала на летището. Полетът мина нормално и като добавим, че нашето летище е малко и се излиза бързо от него, в 10:30 си бях в къщи.

Заключение

Екскурзия до Близкия или Далечния Изток е винаги оправдана и при възможност, тези два региона от Света трябва да се посетят, като се предвиди максимално време за това. Пътуването до Израел и Йордания е много улеснено, защото има директен полет до Тел Авив с малка продължителност. Разстоянията и в двете страни не са големи и не се пътува дълго време в седнало положение в автобус. Има много забележителности и интересни обекти за разглеждане, така че на никой няма да му омръзне пътуването. Една седмица обаче не е достатъчна да се усети атмосферата на тези две страни, нужни са поне 15 дена.

За размера на света

Ако приемем, че:
1. Центърът на Света се намира в град Пекин, Китай,
2. Краят на Света е в град Вади Муса, Йордания,
3. Светът е кръгъл,
то следва, че:
1. Нашият Свят има радиус от 7207 км.
2. Обиколката на Света е 45283 км.

Явно има нещо в Света, което не виждаме, но някак си усещаме!