Интернет порталът на Васил Лаков
Добре дошли в епицентъра

ПЪТЕШЕСТВИЯ ПО СВЕТА И У НАС

Есенната среща на групата в Белоградчик [13.10.2007 - 14.10.2007]
Разходката до Белоградчик, Магурата и Видин.

Двата дни накратко

В събота сутринта времето беше хладно, направо студено. Tова никога не ни е спирало, щом става дума за пътуване или екскурзия! И така, всичко започна от магазина "Г-н Бриколаж" в Люлин, целта ни беше гр. Белоградчик.

Минахме през Петроханския проход. Там мъглата беше гъста, но поне пътя се оказа в добро състояние. След кратка почивка се отправихме към Клисурския манастир. По пътя си спомних, че вече съм го посещавал и дори съм преспивал в него. Къщата, в която отседнахме първия път сега беше в ремонт. Дано и вътре след ремонта, стане така приятна, както изглеждаше отвън.

След разглеждането и почивката в манастира, се насочихме към Берковица. Отново познато място. Там обядвахме доста вкусно в едно заведенийце, приличащо малко на стол, но десертът беше на ниво.

Следващата спирка по маршрута ни беше град Монтана. Още с влизането в града забелязах, че улиците са в много добро състояние. След това стана ясно, че освен хубави улици града е и чист. Отгоре на всичко фонтаните на площада работеха. Преди да продължим по програмата, се отбихме в едно кафе за по един чай/кафе/шоколад. Накратко казано, останах с хубаво впечатление от Монтана.

Дойде време да се отправим към Белоградчик, където щяхме да нощуваме. Настанихме се в две къщи, и се разходихме до крепостта. Скалите и камъните си стояха на обичайните места. Снимахме, разглеждахме, пак снимахме, и накрая се прибрахме да вечеряме в механа Мадоната. Оказа се приятно местенце.

На втория ден отново гледахме Крепостта, но отдалече. Температурата беше само 8 градуса, времето слънчево и приятно. Предстоеше ни да отидем до пещерата Магура. Това беше върха на сладоледа за мен. Въпреки, че е третото ми идване тук, отново видях интересни неща. Да вървиш през тъмни пещерни галерии, без да си сигурен дали ще намериш обратния път към светлината, определено си струва! Неосветените части на пещерата бяха приготвени за посещения, оставаше да монтират осветлението. При следващото ми идване тук, или в някоя друга пещера, ще използвам и статив при правенето на снимките, ако ще и цял ден да остана в нея. Не знам колко време прекарах вътре, но на излизане ми се прииска да се върна обратно.

След разглеждането на Магурата, основната група тръгна към последния манастир за тази екскурзия, а останалите 3 се отправихме към град Видин на брега р. Дунав. Тази река не я бях виждал досега. Във Видин разгледахме крепостта Баба Вида. Там едни играеха на някаква игра с камъчета, но изглеждаха сякаш направени от пластмаса. Предполагам, че това се дължеше на факта, че те бяха кукли!

Ние също се отправихме към последния манастир. И въпреки, че минахме по най-преките и непознати пътища, успяхме да го намерим. Обясниха ни, че е построен по точния модел на друг манастир, намиращ се във Франция. Някой може да се сети за името му, но аз едва ли ще си спомня. След това пътувахме обратно към любимата ни столица, което беше и края на още един приятно изкаран уикенд, преди да дойде зимата.