Интернет порталът на Васил Лаков
Добре дошли в епицентъра

ПЪТЕШЕСТВИЯ ПО СВЕТА И У НАС

Будапеща – Дунавската перла [28.02.2015 – 03.03.2015]
Лицето на града през деня и нощта.

За град Будапеща

Град Будапеща е столицата и най-голям град в Унгария. Това е политическия, културния, търговския, индустриалния и транспортния център на държавата. В момента населението на града е около 1.8 милиона души, като най-голямо населението е било през 1989 г. и е възлизало на 2.1 милиона души. Града е основан на 17 ноември 1873 г. при обединяването на 3 населени места: Буда, Обуда и Пеща на двата бряга на река Дунав. В града функционира второто най-старо метро в света, след това в Лондон и най-дългият трамвай в света, с дължина от 54 метра. Много от историческите сгради са добре осветени през нощта, което е една от причините града да привлича голям брой туристи.

На кратко за пътуването

Екскурзията беше 4 дни или точно 86 часа. От тях 25 часа или 29 % преминаха в пътуване. Имахме 3 нощувки по 8 часа, т.е. 24 часа или 28 % прекарани в сън. Останаха 37 часа или 43 % за разглеждане на забележителности. Не губихме нито секунда!

Ето как премина същинската екскурзия

Още с пристигането ни в града и излизането за първата нощна разходка видяхме поне 5 лимузини по улиците. Не знам колко лимузини има в другите световни градове, но и тук не са малко. Както вече споменах, много от сградите са осветени и през нощта. Интересно е дали това е така през цялата нощ! Голяма сметка за ток прави Будапеща, но това не й пречи да е един чист град с добре развид градски транспорт, който се развива и в момента. Не знам какви точно са лампите използвани за осветяване на сградите, но със сигурност са поне два вида. Сигурно тече процес на модернизиране на градското осветление. В тази, нощна нехомогенна светлинна обстановка е много интересно да се снима. Снимките, които могат да се получат са наистина уникални. Често сградите са осветени чрез различни лампи и фасадите им придобиват смесени цветове. Добър пример за това е църквата на Матиаш в Рибарския бастион. Чудя се дали това не е хрумване на архитектите на Будапеща.

Първият обект за нощната разходка беше площадът на геройте намиращ се накрая на булевард Андраши. На този булевард се намират няколко посолства, включително и българското. От ляво на площада е музеят на изящните изкуства, а отдясно е двореца на изкуствата. В центъра на площада се издига Хилядолетния паметник издигнат в чест на 1000 годишнината от основаването на страната. Зад площада е разположен градският парк със замъка Вайдахуняд. Във двора на замъка е статуята на Анонимния. Това е бил хроникьор, който е живял през 12 век и чиято идентичност не е ясна, но се предполага, че това е бил адвокатът на крал Бела 3-ти. Това е една много забележителна статуя и денем и нощем!

Следващият обект беше кратка спирка на брега на Дунав срещу известната сграда на унгарския парламент. Една също много интересна сграда и впечатляващо осветена през нощта. Това е една от емблемите на града. Първоначалната идея е била това да е парламента на обединената австро-унгарска империя, но нещата не са се развили според плана. Задължително трябва да се снима през нощта от другия бряг на реката.

Следваше цитаделата на върха на хълма Гелерт, между мостовете Ержебет и Шабадсаг. Този монумент е построен в чест на свети Гелерт, който имал за задача да помогне на Унгария да приеме Християнството. Противници на идеята го хванали и затворили в бъчва, която пуснали от хълма в реката. Статуята на жената в паметника на Освобождението намиращ се зад цитаделата държаща маслинено клонче над главата, което е символ на мира е издигната след Втората световна война. От панорамните тераси на върха на хълма се открива незабравима гледка към града, отново денем и нощем.

По програма, вторият ден беше отреден за дневно разглеждане на града. Минахме над реката и то няколко пъти по всички мостове. Отново видяхме площада на геройте, замъка в парка, Рибарските кули, първият музей на марципана (истинският марципан), разходихме се с корабче по реката и видяхме почти всички мостове в града. На борда ни почерпиха с парче торта и чаша шампанско. Не е зле, а! След кратка разходка из града на път към хотела за презареждане на батерийте (буквално презареждане на батерийте) се отправихме отново към хълма с крепостта, Рибарския бастион с кулите и стария град, този път да ги разгледаме през нощта.

Поради факта, че при предишната екскурзия през 2008, на път за Скандинавия, когато ношувахме отново в Будапеща и не успяхме да разгледаме Рибарските кули се наложи да отделим специално внимание на този обект и денем и нощем. Вероятно и миналият път е могло да разгледаме набързо площада, ако бяхме заобиколили, но понеже ни чакаше още дълъг път, го оставихме за следващия път. Този път нямаше грешка. Тогава, пред входа до който стигнахме имаше дървета. Сега, 7 години по-късно, тях вече ги няма. Били са отсечени преди по-малко от една година. За сметка на това паркираните автобуси бяха отново два.

Този ден вечеряхме в едно приятно заведение, чиито WEB сайт е http://nagyfatal.hu/etterem/index.html. Тук опитах националната супа Гулаш, която прилича много на нашето свинско варено. Сервират я с лют сос, направен с червен пипер. Супата ми хареса. Унгария всъщност е вторият производител в света след Мексико на червен пипер. За десерт си поръчах местната палачинка Гундел, кръстена на прочутият унгарски ресторантъор и готвач Кароли Гундел. Нищо особено – палачинка натъпката с паста от може би от смлени бадеми или орехи и сметана, полята с много течен шоколадов сироп. Нямаше почти никакъв вкус. Това заведение е част от веригата Hell’s Kitchen.

През третият ден на екскурзията се отправихме на пътешествие през времето и пространството и посетихме старите столици на Унгария – Естергом и Вишеград, както и малкото градче Сентендре (идва от свети Андрей). Първи в списъка беше Сентендре. Градчето се намира на брега на един от притоците на Дунав и има какво да се разгледа в него по тесните и живописни улички. В него имаше множество сувенирни магазинчета продаващи освен всичко друго и известното унгарско вино Токай, което има и десертни т.е. сладки разновидности. Ще трябва да се опита следващият път. Освен вино, там се продава и друга известна унгарска напитка с името Уникум. Тя се е продавала и в други части на света, но с променена рецепта. Оригиналната напитка се продава само в Унгария. Оказа, се че това е вид ликьор. В селцето се намира и музейят на миниатюрите, само дето тук са преувеличили (ако може така да се каже) при реализацията на идеята. Смалили са дотолкова нещата, че е нужно да се ползва микроскоп за да ги видиш. Аз обаче го пропуснах, за да мога да разгледам вторият музей на марципана. И тук имаше много статуи на известни хора направени изцяло от марципан. Сред тях се открояваха Майкъл Джексън и принцеса Даяна. Имаше сцени от много приказки и детски сериали. Идеални компоненти към торти за малки и големи.

Истинският марципан се оказа доста вкусен. Той всъщност представлява обелени и смлени бадеми с добавена захар и леко затоплени за да стане лепкаво тестото. Преди да се обелят бадемите се бланшират. Тестото може да се оцветява в различни цветове и да се правят разнообразни фигури от него.

След него поехме към крепостта Вишеград, която е била и лятна резиденция на унгарските крале. В крепостта има няколко зали изпълнени с артефакти от стари времена. Тук е и едно от копията на короната с която се коронясват всички крале. Гледката от върха на крепостта към големия завой на Дунав също не е за изпускане.

Следваше старата столица Естергом – католическия духовен център, където се намира и най-голямата катедрала и базилика в Унгария. Скорошни проучвания показват, че околността е била обитавана преди около 20 хиляди (или 2 хиляди) години. Катедралата и основна базилика в града има крипта построена в древен египетски стил. През нощта е също добре осветена. От площада пред нея се взима асансьор, който смъква туристите до винарната под Катедралата. Там може да се опитат много видове вина от района. Освен това има възможност туристите да се изкачат до върха на катедралата откъдето през голям прозорец се разкрива уникална гледка към града и реката.

На връщане към Будапеща бързахме за концерта в базиликата Свети Стефан на музика свирена на орган. Хванахме вторите 20 минути от него. Заслужаваше си бързането. След него се наложи да вечеряме в едно бистро където бяхме поканени по-рано. По-късно вечерта там пристигна една компания, която беше явно много жадна. Аз ядох кралски скариди с гарнитура от тайландски ориз и бяло вино Ризлинг, реколта 2014 г. Web сайта на това заведение е http://aurumbistro.hu/?page_id=159.

След отличната вечеря и изхарчените последни форинти се запътихме отново към площада на геройте, замъка зад него и статуята на Анонимния, този път разгледахме замъка на тъмно. Беше не по-малко интересно от дневната разходка с местната екскурзоводка, която беше българка. Българи имало навсякъде!

На тази екскурзия пих греяно вино, шампанско и вино ризлинг. За следващия път останаха напитките Уникум и Pálinka, като второто е запазена марка и е плодово бренди. Греяното вино ми хареса, имаше леко сладък вкус. Продава се по улиците заедно с разни тестени произведения. Шампанското на кораба също ставаше, но тортата не съвсем. Ризлинга определено ми хареса, стига да е поне полу-сладко. За кратките два дни в Будапеща останах с впечатлението, че за да се опитат произведенията на сладкарското изкуство в града, трябва специално да се търсят сладкарници. В стандартните заведения няма голям избор на десерти.

За Уникум и Палинката не мога да кажа нищо, но то ще се разбере.