Интернет порталът на Васил Лаков
Добре дошли в епицентъра

ВИЦОВЕ

Сами ли сме във Вселената. Възможност за космически контакт.

В древността хората са имали много малко познания за заобикалящия ги свят. Техните представи са били ограничени в рамките на малка част от света. Те са си обяснявали нещата и явленията в природата чрез измислянето на различни причини, поради невъзможността да ги обяснят научно. Използвали са думи, които са знаели тогава, за да правят аналогия с познатите им тогава неща, но от това следва, че описанието на тези феномени, сега на нас ни се струва неточно и дори смешно. Следователно не трябва да разбираме техните предания и вярвания буквално, а да търсим причината им и конкретната им форма.

С течение на времето ние научаваме все повече и повече неща за света, който ни заобикаля. Честотата на откритията се увеличава благодарение на новите методи и натрупани знания с помощта на които изследваме света. Това разбира се довежда до намиране на отговорите на част от въпросите, които са седели пред нас преди, но едновременно с това се разкриват и нови проблеми свързани с новите знания. Следователно колкото повече факти научаваме, толкова нашият свят става по-ясен, но заедно с него се оформя и един напълно непознат, паралелен свят. Това изпреварване на непознатото пред познатото, ни вълнува и ни кара да търсим отговорите все по-усърдно. Противопоставянето от една страна на известните факти и от друга на все още неоткритите закономерности, създава състояние на несигурност. Но сега можем да правим по-точни предположения за неясните неща и да търсим по-целенасочено тяхното обяснение.

Един такъв неизяснен въпрос в наше време е дали има и други разумни същества на други планети някъде във Вселената. Тук е мястото да уточним, че това има ли други същества и това идвали ли са те на Земята са два различни въпроса. Сега сме в състояние да разглеждаме такива проблеми много по-подробно и по-добре да разбираме техните причини и следствия, отразени в различни сфери на сегашния ни живот. Друг е въпросът, къде трябва да търсим отговорът на съответния въпрос. Не бива да разглеждаме съответния специфичен проблем само от една гледна точка, а трябва да се използват познанията на различни науки.

Ако приемем, че светът съществува независимо и извън нас, то възможно ли е науката Философия да даде отговор на такъв въпрос засягащ изцяло независещ от човека обект. По този въпросът може да се спори, тъй като структурата и функциите на човешкия мозък, чрез който ние възприемаме света, все още не са напълно ясни за нас. Но и това е в сферата на биологията, която е точна наука.

Ето защо се появява нуждата за конкретизиране на понятията "живот" и "контакт" с цел да насочим изследването си в определена посока.
* "живот" - Какво всъщност е животът и какво означава нещо да бъде живо?
* "контакт" - Как и между какво може да се осъществи такъв контакт?

От гледна точка на науката биология, живото същество има следните характеристики: изградено е предимно от органични химични съединения, на въглеродна основа; има способността да преработва както органични така и неорганични вещества, като по този начин осигурява необходимата му енергия за функциониране; освен това то съществува ограничено време, започващо със раждането, минава през етап на размножаване и свършва със смъртта; притежава способност за еволюция и приспособяване към условията на средата в която съществува. Това е нашето разбиране за живота като цяло, излизайки от условията в които се намираме ние. Означава ли обаче това, че това е вярно навсякъде в космоса?

Ще приемем, че контактът представлява процес на обмяна на информация между живи същества. Няма да разглеждаме въпроса за обмен на енергия и материя, поради факта, че те са носители на информацията, а за нас тя е най- важна, Поради големите трудности свързани с невъобразимо големите разстояния в космоса и тяхното преодоляване, се налага да се прилагат нетрадиционни методи за търсене на доказателства, в една или друга посока на нашия проблем.

Най-общо, осъществяването на контакт с други форми на живот, може да протече по следния начин, като премине през три етапа.

Първият етап, наречен "пасивен" или случаен, се състои в това ние да чакаме знаци от други същества като само наблюдаваме достъпното ни пространство, без да провеждаме собствени изследвания. Това е най-лесно, тъй като не изисква от нас да имаме напреднала в технологично отношение цивилизация. Вторият етап, започва когато дадената цивилизация събере достатъчно знания и опит и се отправи към близките планети и звезди. Тогава тя сама може да започне "активно" търсене на други форми на живот и да изпраща информация с надеждата, че някой друг ще я получи. В този случай, контактът ще е преднамерен, докато в първия, той ще е случаен. През третия етап, се осъществява същинския контакт. Тогава представители на двете страни обменят информация помежду си. И трите етапа се сблъскват с различни проблеми по които ще говоря по-късно.

Какви са теоретичните възможности за зараждането и усъвършенстването на живия организъм? Има ли някакви принципни фактори, които не позволяват да съществува живот? Самото наше съществуване доказва по неоспорим начин че по принцип е възможно да има живот във Вселената. Един такъв отговор би се сторил достатъчен за някой, но ако не вземем предвид всички особености и подробности, той ще си остане далеч от най-възможната за сега истина. Отговорите на тези въпроси не са толкова лесни, че да е възможно да се отговори кратко и еднозначно.

Да разгледаме проблема първо чисто статистически. Астрономията е наблюдавала и продължава да наблюдава Вселената, като до сега не е открила нищо, което да говори че тя има някаква граница още повече, че все по-сигурно се твърди че тя ще се разширява вечно. За сега се смята че виждаме само малка част от материята във Вселената, но дори това да е така, тя е достатъчно за образуване на безброй много галактики. Във всяка галактика има страшно много планетни системи, с по няколко планети. Да предположим, че за образуването на живот са необходими относително не променящи се и стабилни условия на съответната планета. В такъв случай двойните и с по-голяма кратност системи отпадат от разглеждането, но дори и тогава остават достатъчно на брой планети на които условията ще са като предположените. Да предположим също, че животът има изискването условията да са в тесен диапазон, в който попада и нашата Земя. Тогава от всички планети в дадена система трябва да отпаднат тези, които не се намират в подходящи орбити. Дори да остане по една такава планета или една на милион, планетите сигурно ще са достатъчно на брой, за да предположим с известна степен на сигурност, дори да имат отношение и други фактори, че поне на още едно място се е зародил живот, подобен на нашия. Следователно колкото са повече планетите с подходящи климатични условия, толкова вероятността за съществуване на друг живот е по-голяма.

По досегашни оценки Вселената е на възраст от около 13.5 милиарда години, а нашата Слънчева система се е образувала преди 4.5 милиарда години т.е. тя е сравнително млада. Следователно е имало и ще има достатъчно време за образуване на други подобни на нашата планетни системи. Ако говорим за живот подобен на нашия, то може да се приеме, че и времето за неговото зараждане е съизмеримо с това на живота на Земята.

Друг основен въпрос е въпросът за това дали вече са ни посещавали извънземни същества или не, осъществен ли е вече контакт. Отговорът на този въпрос е свързан с това дали другата цивилизация има техническата възможност за пътуване най-малко между съседни планетни системи. На нивото на нашето развитие днес, тази възможност е вее още в сферата на фантастиката. Но само за около 4-5 хиляди години сме извървели дълъг път от племената до живот в космоса. Това време обаче в космически мащаб е по-малко и от един миг. Дали след, да кажем 100, 500 или 1000 години, ще сме във състояние да пътуваме между звездите, или и в пределите на родната галактика? Това е въпрос, на който само времето може да отговори със сигурност. Но има и друг фактор, който трябва да се вземе предвид. Това е продължителността на съществуване на дадена цивилизация.

Дори в нашата история има такива примери като тези на инките и майте. Те са били завоювани от нашественици и техните цивилизации разрушени а знанията им загубени. Покоряването на американския континент от европейците, вследствие на което местното население е преследвано и убивано е ясен пример за това, че не е достатъчно да знаем, че има и други разумни същества, а трябва и да доживеем за да се убедим в това. Ако въпреки това, научно-техническия прогрес върви напред, се изправяме пред друг проблем, а именно унищожението на цялата досегашна цивилизация при една глобална война и използване на оръжия за масово унищожение. Следствие от продължителността на съществуване на дадена цивилизация или на цялото население на една планета, е възможността за набавяне на достатъчно хранителни и енергийни ресурси от природата и опазването на средата годна за живеене. Общата тенденция е населението на Земята да се увеличава, от където следва, че и необходимите суровини също се увеличават. Но логично се стига до момента, в който те са недостатъчни или са недостъпни за оползотворяване. Какво става тогава? Единият изход е да се преселим на друга планета, което зависи изключително от достигнатото ниво на техниката. Друг възможен изход от тази ситуация е бавното измиране на човешкия вид. И последният вариант е да не допуснем да се стигне до там, като навреме вземем мерки, което е единствено в нашите ръце.

Следователно за да имаме достатъчно време за търсене и изследване на космоса, трябва да имаме достатъчно време на разположение. Тези разсъждение, в голяма степен, могат да се приложат и към други цивилизации. От тук следва, че за вероятността за съществуване на друг живот във Вселената, играе роля освен броят на планетите така и продължителността на съществуване на дадената цивилизация.Това обаче не е достатъчно условие за осъществяване на контакт с други същества. Дори и да се сблъскаме с тях, ние няма да можем да обменим никаква информация, поради различията в начина на комуникация. Това води до изискването, двете цивилизации да са достигнали приблизително еднакво ниво на развитие, за да има някаква надежда, че ще можем да разберем какво ни казват. Освен това, двете цивилизации трябва да съществуват в общ интервал от време. Първият етап в това отношение е откриването на метода за пренасяне на информацията. Ако приемем, че контактът ще се осъществи първо от разстояние, имайки предвид, че за сега ние използваме предимно електромагнитните вълни за комуникация, то следва че и другата цивилизация трябва също да е запозната с този метод, иначе вероятността ние или те да засекат радио предавания е много малка. Вторият етап се състои в това да разберем техният език или те нашия, ако те са по-развитата цивилизация. Този факт също ограничава възможността за осъществяване на извънземен контакт.

Друг много важен въпрос, свързан с това, можем ли да очакваме среща, пък било то и близка, е този относно условията за възникване и вида на един жив организъм на различни места във Вселената. Ако приемем че изискванията на живота към околната среда определят местата където ще се зароди той, следва че формите на живот няма да се различават много от тази на Земята от което следва че приликите с други форми на живот може да се окажат повече. От това следва обаче също, че и местата където е възможно появяването на такъв живот ще бъдат силно ограничени. От друга страна, ако локалните условия определят вида на живия организъм, тогава можем да очакваме много по-голямо разнообразие от живи организми респективно и от разумни същества. В такъв случай местата благоприятни за развитието на живота, под каквато и да е форма, ще са значително повече, следователно възможността за контакт също ще е по-голяма, но също така ще са по-големи и различията между двете цивилизации. Това обаче довежда до наличие на трудности при осъществяването на контакта.

В момента има няколко теории за възникването на живота на нашата планета. Една от тях е че когато Земята е била още млада, тогавашните условия като многобройни вулкани, продължителни валежи и многото светкавици в атмосферата, заедно с изстиването на планетата, са довели до образуването на органични съединения, от които чрез свързване и усложняване са се появили живите организми. Но един такъв сценарий би изисквал дълъг период от време. Друга възможна теория е тази за панспермията, която предполага, че животът е пренесен от други планети чрез метеорите, които са падали на Земята и благодарение на благоприятните условия на нашата планета, органичните вещества съдържащи се в тях са се развили. Третата теория е за божествената намеса или ако под Бог разбираме чужда раса, за някакъв експеримент проведен от по-напреднала цивилизация с цел известна само на нея.

В подкрепа на втората теория има доказателства за открити органични вещества в открития космос, което довежда до мисълта че тази теория има основания, въпреки че дългите периоди от време и постоянната космическа радиация биха затруднили максимално съществуването на организми в открития космос. Ако приемем за вярна третата теория, то със сигурност можем да твърдим, че има и още някой около нас. Този някой, в такъв случай, със сигурност е посещавал планетата ни, за да наглежда експеримента си.

Но как бихме реагирали в социален аспект ние, при научаването, че наистина не сме сами в космоса или че вече е осъществен контакт? Биха ли настъпили безредици и пълно рухване на установения ред или точно обратното? Този проблем е много важен за правителствата на отделните държави и е възможно дори целенасочено укриване на доказателства за наличието на други същества. Или поради безсилието ни да се защитим от възможни негативни за нас последици, правителствата да потулват всякакви новини относно извънземни с цел запазване на нормалния ни живот.

Една друга възможна причина за липсата на доказателства относно наличието на извънземни е тази, че те може да спазват правило, което им забранява да се намесват в развитието на други цивилизации. В такъв случай възможността да видим каквото и да е с извънземен произход намалява чувствително. Разбира се това твърдение е напълно в сферата на предполагаемото.

Как ще си обясним големия интерес на хората към темата за извънземните? Породен ли е той от многобройните филми и разкази на подобна тема или е точно обратното. Все по-големият брой хора, които са съобщавали за видени или преживяни необикновени неща, ли са причината за образуването на организации с единствената цел да изследват по-подробно феномените в нашия свят.

Дали страхът от непознатото ни спира да приемем светът такъв какъвто е или по-скоро си измисляме оправдание за нещастията, които ни се случват, както са правели и преди много години. Способни ли сме да преодолеем това или то винаги ще ни заслепява. Още когато са били изказвани твърдения противопоставящи се на религията, инквизицията е обявявала хората за еретици и ги е изгаряла на клада. В наши дни, никой не се съмнява във формата на земята, но не постъпваме ли по същия начин обаче и относно извънземните, като отричаме тяхното съществуване.

Какво бихме искали да разберем от една чужда цивилизация при евентуален контакт? Със сигурност ще се интересуваме от начините за разрешаване на земните ни проблеми. В това число са смъртоносните болести, за които нямаме още лек, проблемите свързани с опазването на околната среда и продължаването на човешкия живот. Надеждата за съществуването на извънземни ли е образа на надеждата ни за по-добър живот или единствен изход?

Да приемем че извънземни съществуват. Тогава какво всъщност ще бъдат те? Поради многото неясноти и липсата на неоспорими и точни доказателства представени на хората, относно това, съществуват няколко различни теории, за това какво са чуждите същества. Една от тях е че те са живи същества дошли от друга планета. Там живите организми са се появили много преди нас и са достигнали по- голямо равнище на развитие. Също така те живеят в същата Вселена, която познаваме и ние, подчиняваща се на познатите ни закони. Друга теория твърди, че това са същества от друга, паралелна на нашата Вселена, където действат съвсем различни закони от тези в нашата. Друг вариант, е че тези същества са толкова напреднали в технологично отношение, че те вече не притежават материална форма. И последната теория твърди, че съществата, които може би са ни посещавали и ни посещават, са всъщност хората в един отдалечен в бъдещето момент, претърпели някакви катастрофи на Земята, като например ядрена война, влошаване на околната среди и други, и които се опитват връщайки се в миналото да предотвратят тези събития.

Погледнато от друга страна, извънземните същества могат да са плод на надеждите ни за един по-добър свят, който ние не можем да създадем сами. Те винаги са описвани като притежаващи невероятни способности и технологии. Това правили ги обаче недействителни? Това че повечето хора не са виждали такива необикновени неща, изключва ли напълно възможността за тяхното съществуване? Или не разгласяването на факти относно регистрирани странни обекти, с цел да се заблуждава обществото не си е постигнало целите? Може би някой все пак знае има ли извънземни или не със сигурност. Има ли обикновения човек достатъчно знания за да може да прецени сам възможността за тяхното съществуване и каква част са тези хора от населението на Земята?

От тук става ясно, че тази тема повдига повече въпроси отколкото са отговорите които дава. Следователно можем ли да твърдим сега, без никакво съмнение, че съществуват други разумни същества или не! За да сме по близко до правилния отговор, са ни необходими повече знания, на които да разчитаме, че ще ни отведат до търсения отговор, което съм убеден, ще стане един ден, ако вече не е станало!

Всеки човек влага различен смисъл във въпроса за съществуването на Бог и извънземните и не би трябвало да са правят обобщение относно това. Следователно причините за едно или друго изказване по въпроса са различни. Ето защо вече не е подходящо феномена НЛО да се разглежда само от философска гледна точка. Хората, които нямат познания в сферата на науките занимаващи се с тези проблеми, не могат да изкажат никакво твърдение основано на конкретни знания. От тук следва, а има ли някой който да знае повече по въпроса? Такива хора могат да бъдат учените биолози, физици и астрономи. Те се занимават с конкретни проблеми в съответните области и имат нужните познания. Ако обаче приемем че контактите с чуждо планетни пришълци се крият целенасочено от обществеността, то хората които може би знаят за тях са тези от съответните правителства, които взимат решенията касаещи населението.

С натрупването на факти и знания, отговора на въпроса се пренася от религията и философията в сферата на точните науки, но за недостатъчно информирания човек обаче, въпроса за извънземните си остава "вярва или не в тях".

От моя гледна точка е още рано да се твърди нещо със сигурност относно тази тема, тъй като не разполагаме с достатъчно информация. Но съм сигурен, че след време, ако вече не е станало, ще знаем истината!